Лавандулови приказки

Лавандула - нежен цвят в лила и прекрасен аромат 
На езика на цветята лавандулата е символ на отдадеността, предаността и съпричастието, на късмета, успеха и щастието. Смята се, че носи късмет, а също предпазва от завист и зли сили.

На езика на ароматите, тя олицетворява здраве и красота, като приложенията й са безкрайни

На езика на цветовете, тя е символ на женственост, грация и елегантност.

Още египтяните залагали на разкрасителните заложби на растението.
Древните римляни използвали цветовете й за ароматни и релаксиращи бани. Лавандулата била може би един от най-скъпите аромати за баня, като се е продавала на цената на цяла месечна надница. Името й идва от глагола lavare (мия).
Гърците пък я нарекли наард на древния сирийски град Наарда и първи открили, че ако се счука и обработи добре има релаксиращо свойство при изгаряне. Древните елини омагьосани от лавандуловия аромат, се научили как да си приготвят парфюм.



Лавандулата - подарък за изгонените от Рая Адам и Ева
В християнската религия, лавандулата е символ на чистотата, непорочността и безсмъртието.
Лавандулата е спомената и в Библията под името нард (от гр. naardus).

В древността християните смятали, че растението лавандула е пренесено от Едемската градина. Според легендата ароматният храст е подарък от Бог за изгонените от Рая Адам и Ева. С полезните треви, които им дал, Той искал да облекчи живота им на земята. Митът разказва, че им дал розмарин за поддържане на духа и лавандула за наслада на душата.
В християнската религия билката се смята за символ на чистотата, непорочността и безсмъртието. Лавандулата е спомената и в Библията под името нард (от гр. naardus).



Зад всичко това има и легенда, която разказва, че ароматът на билката се получил, когато Дева Мария сложила дрехите на новородения Исус Христос да се сушат върху лавандулов храст, който след това разцъфнал и започнал да ухае. Когато сложила после и нейните дрехи на същия храст, те се боядисали в синьо. Затова синият цвят остава основен в нейните иконописни изображения.

Корените на растението са от Средиземноморския регион, Канарските острови и Индия. Отглеждането й вероятно е започнато от арабите и е пренесено в Европа от гърците. Предполага се, че пътят на лавандулата е през Йерските острови във Франция, от там в Испания, Италия и Англия, а от Англия е пренесена в Америка.

В по-късните години скъпоструващите благовония от лавандула се превърнали във важен елемент от международната търговия.

А през Средновековието, когато била донесена в Европа, лавандулата се превърнала в свещено растение. Приписвали й способност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут и при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители пък носели кръстчета от изсушени съцветия или закачвали входа на домовете си.

С настъпването на Ренесанса сред жените в Европа станали популярни първите парфюми, които, разбира се, съдържали „подаръкът от Бога” - лавандула и розмарин. Наричан тогава „Унгарска вода”, на парфюма било приписвано вълшебното свойство да запазва младостта и красотата завинаги.

По-късно в периода на барока Лавандулата става символ на любовта, красотата и изискаността

Лавандулата заема важно място и в европейската кралска история: Луи XIV се къпел в баня с ароматизирана с лавандула вода; Чарлз VI искал да пълнят възглавниците му с лавандула, независимо къде отивал; а английската кралица Елизабет I изисквала на кралската маса винаги да има пресен цвят от лавандула всеки един ден от годината.

Така лавандулата намерила широко приложение за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита.



Днес лавандулата и маслото от нея се използват в ароматерапията за успокоение, намаляване на стреса, постигане на емоционално равновесие. Счита се, че ароматът й помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне. Цветове от лавандула пък се добавят за аромат в печива и мармалади.