Яворови дни
Какво: Яворови дни 2018
Къде: Поморие
Кога: 10-14 юли
В град Поморие, по традиция, вече 60 години се провеждат Националните поетични празници “Яворови дни ”
От 10 до 14 юли 2018 година в град Поморие ще се проведат Националните поетични празници “Яворови дни – 2018”. По този повод Община Поморие и Народно читалище “Просвета 1888” организират и традиционните Национален рецитал-конкурс по творби на Яворов /за любители/ и Национален конкурс за поезия.
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
Къде: Поморие
Кога: 10-14 юли
В град Поморие, по традиция, вече 60 години се провеждат Националните поетични празници “Яворови дни ”
От 10 до 14 юли 2018 година в град Поморие ще се проведат Националните поетични празници “Яворови дни – 2018”. По този повод Община Поморие и Народно читалище “Просвета 1888” организират и традиционните Национален рецитал-конкурс по творби на Яворов /за любители/ и Национален конкурс за поезия.
Национален конкурс за поезия “От заник слънце озарени алеят морски ширини”
ЗАТОЧЕНИЦИ
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
0 Коментара