Продължаваща поема

Много вечери
преди рождеството
на голямата наша близост
ний се срещахме
като погледи:

- А сега за какво си мислиш?...

Ний се срещахме
като устни:

- А сега за какво си мислиш?...

Една вечер
внезапно
започнахме
да отгатваме своите мисли.
Едновременно се усмихнахме.
Просто - тръгнахме.
Аз те пазех
със прегръдка от лошия дъжд.

А витрините ни позлатяваха.
Тротоарите ни отразяваха.
Шофьорите ни се караха.
Многодетни жени ни се смееха.
И с далечни тромпети ни свиреха
всички наши
предишни любовници...

Ний летяхме
и молехме сенките,
ветровете,
звездите,
капчуците,
и кабините телефонни:
- Едно място за двама влюбени!... -
Във градината на библиотеката.

- Едно място за двама влюбени!... -
Под комина на ТЕЦ "Марица".

- Едно място за двама влюбени!... -
На бургаския вълнолом.

- Едно място за двама влюбени!... -
Колко малка е нашта земя!

- Едно място за двама влюбени!... -
Колко кратки са нашите дни!

Докога ще летим
и ще търсим
едно място за двама влюбени?

Любомир Левчев