Жените и технологиите
Благодарение на поканата на Лили от Жената днес на 21 март се оказах в клуб Перото на едно събитие под наслов Жени.Технологии.Време! Бъдещето днес - дамите от списанието са качили и снимки и видео.
Изследванетоможе да прочетете тук: Галъп: Технологиите изравняват жените и мъжете
Денят си бе натоварен и успях да отида за края на събитието. Хубаво е да се ходи на събития не толкова за да научиш нещо ново, а за да срещнеш хора с които имаш общи интереси, да свериш часовника, кое е актуално и как другите го интерпретират.
Това с технологиите започна още на входа, защото портиерът ме попита за покана. Отворих телефона и благодарение на мобилния Интернет му изкарах нотификациите за събитието. Ако е очаквал да му покажа някаква друга покана - нямаше такива.
До входа имаше две девойки, които рекламирах някаква електронни устройства за пушене. И в залата имаше жени, които пушеха.
Болна тема. В България се пуши. Много. Има класации в които българските жени и момичета са сред най-активните като пушачки в света. Аз самата съм бивш пушач. Правила съм не един опит да спра. По време на бременност и кърмене не съм пушела, но след това отново. Последният път когато ги отказах беше по време на велопреход по Елба. В един парк в Германия имах цигари, но нямах запалка. Оглеждах хората за да си поискам огънче. И нямаше никой, който да пуши. Не видях. И тогава си казах "Момиче, какво правиш. Спри да пушиш. Не е модерно! Спри да се излагаш!" Знаех всичко, което да ме накара да откажа цигарите, че е вредно, че това са пари, които изгарят между пръстите ти, че състарява кожата, че остава лоша миризма и дъх... Истината е, че отказах цигарите от срам.
В Древен Рим не са пушели и по време на Второто българско царство не са пушели. Тютюнът идва в Европа след откриването на Америка. И става модерно в началото на 20-ти век. Няма филм от 40-50 те години в който да не се пуши. И толкова много реклами. След това започват да се появяват изследвания, че цигарите са вредни.
Прадядо ми пушеше. Режеше тютюн. Свиваше цигари и ги палеше с прахан и кремък. Това са ми спомените от 80-те години. В гимназията пропуших. От глупост! Не ми хареса в началото, а след това стана зависимост. И денят ми започваше с чаша кафе и цигара. Години наред. След това се появиха електронни цигари, а от няколко години рекламират и тези електронни устройства. Технологията прави пушенето по-безвредно?! Едва ли. просто е бизнес, огромен бизнес.
И понеже темата е технологии ще ви разкажа за две жени. Майка ми и свекърва ми и тяхната среща с компютрите. Общото между тях е и, че двете са родени през 1948 г. и докато завършат висше са отгледали по две деца.
През 1989 г. свекърва ми работеше в Книгоразпростанение. Умееше да пиши много бързо на пишеща машина, добре се е представяла на републикански състезания. Знае няколко езика. И тогава в началото на прехода с няколко нейни приятели решиха да издават книги. Беше необходимо някой да въвежда текста на компютър. И така свекърва ми седна зад компютъра и започна да превежда или да въвежда текстове по ръкописи на друг. Години наред не смеехме да сменим компютъра й и текстообработващата програма с която беше свикнала. Наложи се! Въведеният текст го пращаше на дискета. Трябваше да се науча да редактирам текстове, да коригирам и да форматирам. Прочела съм поне по два пъти толкова много романи, че ми стигат за няколко живота. След това разпечатвахме на паус и това отиваше в печатницата. По време на бременността ми слагаш възглавница пред масата и продължавах да странирам. Бяхме добри защото и други издателства се обръщаха към нас за предпечат. Със сигурност и вие сте прочели поне някоя книга на която сме правили, докато бях студентка и гледах децата си. Бяха трудни времена на промени и трябваше да се плащат сметки.
Майка ми работеше в завод за запаметяващи устройства и компютри във Велико Търново. Благодарение на това в детството ми имах кошнички от перфоленти, знаех какво е перфокарта, какво са феритни памети, че онзи метален шкаф е компютър на IBM, знаех какво е поточна линия за монтаж на платки, как се тестват и как се сглобяват компютри. Когато отидох в Университета знаех повече от някои от колегите си. Завършила съм инженерна физика. На изпита по числени методи бях бременна в седмия месец и професора се пошегува, че бебето ми подсказва с морзовата азбука като рита. А аз просто вечерта бях написала първата си програма на Fortran на един компютър Правец.
Колко бързо се промениха нещата от 1990 до 1993? през 1993 вече продавахме компютри и хората купуваха за себе си и за работа.
Това бебе донесе медал на България от олимпиади и стана програмист.
Защо ви разказвам истории когато темата е бъдеще? Защото ако не знаеш къде си как ще продължиш в желаната посока. Факт е, че днес всеки държи в ръката си по-мощно устройство отколкото онзи огромен шкаф компютър преди 35 години. Такава огромна изчислителна мощ и достъп до толкова информация на няколко клика.
В периода 1990-92 отивахме до пощата в Студентски град и се нареждахме на опашка за да се обадим на родителите си. Кратки разговори по минута две, за да им кажем, че сме добре.
Тогава нямаше още Интернет. Ето кратката история. През 1989 г. Бърнърс-Лий разработва "децентрализирана система за управление на информацията", станала акт за раждане на Мрежата, по времето, когато работи в изчислителния център на ЦЕРН близо до Женева. През този период той отговаря за вътрешния указател на ЦЕРН, но извън пряката си работа се опитва да намери начин хилядите учени от цял свят да споделят от разстояние изследванията си за работата на организацията.
На 11.03.2019 Тим Бърнърс-Лий отправи призив потребителите да имат - "пълен контрол върху данните си" - по повод 30-тата годишнина от изобретяването на Мрежата. "Ако сега се откажем да градим по-добър уеб, това ще значи, че не мрежата ни е изменила, а ние сме ѝ изменили. Това е нашето пътуване от дигитална младост към по-зряло и отговорно бъдеще".
На 6 март 2019 Марк Зукърбърг пиши в личния си профил, че Facebook ще стане много по-затворена, като съобщенията между потребителите може да бъдат криптирани. Целта е хората да имат много по-голяма сигурност, че написаното от тях няма да излезе в общественото пространство. Това е начало на голяма трансформация, план за “фокусиран върху личното”. Образно казано това е началото на голямото местене, ако досега общуването е било като на градския площад се местим в хола където ще комуникираме лично и криптирано.
Когато следващия път се качите в градския транспорт и видите голяма част от хората с поглед в екрана или говорят по телефона си бъдете разумни. Световните технологични лидери започват промяна към лична и криптирана връзка, опазване на личните данни но никой не може да ви опази, ако вие самите не се пазите. В свят в който по телефона ви могат да определят локацията ви с точност до 20 м или по последно плащане с карта. Спомнете си, че ви преследват едни и същи реклами, които може и да не видите от устройство на колегата ви. (някъде някой си е написал домашното и опознава интересите ви за да ви продаде стока или услуга)
Същото е и с фалшивите новини. Fake News ще има, важното е вие да поставите критерии за достоверност на информацията на която ще повярвате и да не я разпространите във вашия социален кръг.
Технологиите са за да се използват.
Технологиите са инструмент и не трябва да ставаме зависими от тях. Колко добре ще ги използваме зависи от нас, от способността ни да учим, да се развиваме и да правим нещата по-добре.
Технологиите се променят
много бързо технологично, бавно се променяме и ние хората.
Мога да кажа, че изкарвам парите си с писане. През лятото на 2018 г. се оказа, че имам възпаление на карпалния нерв. Дясната ми ръка беше в такова състояние, че не можех да държа вилица. Ако искате да отслабнете - проверен съвет - хранете се със слабата си ръка.
Не можех да пиша. И тогава се намери решение. За Voice Search знаех от 2013 г. Може да правите търсене в Google като произнесете думите. Оказа се, че мога да въвеждам текст като говоря. Оставаше само да се форматира. И така започнах да говоря и виждам как текста изпълва екрана. И тази вечер докато се прибирах аз говорех по телефона, но не с някого, а текста, който четете в момента.
Учиш се да пишеш бързо. След това се учиш като скролваш с пръст по екрана. Оказа се, че можеш да пишеш докато говориш. Какво ще е следващото? Скоро ще разберем. Идва времето на G5 мрежите. Оказа се, че в Китай лекар е извършил операция като е бил на хиляди км от пациента. Технологии от бъдещето, което ще се случи утре.
И ако днешното време е времето на екраните как ще се нарича след 10 години?
В клуб Перото се включих в кампанията на Виенският премиум кафе бранд Julius Meinl, който отбелязва Световния ден на поезията с глобалното събитие „Плати с поема“ . Когато ми подадоха лист и молив за да напиша стих си помислих колко отдавна не съм писала на ръка.
В Университета пишех старателно и много, изписвах цели тетрадки. По-късно научих за паметта на ръката. Много от вас сигурно не сте писали на ръка скоро. И това е заради технологиите, които използваме всеки ден.
Умберто Еко е един от мислителите на 20ти век, който уважавам много. Препоръчвам ви да прочетете две негови есета - за технологии са -
"Внуко, учи на изуст" „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.”
и това за снимките - Синдромът на електронното око
Вниманието и паметта са две неща, които без да се усетим се лишаваме от тях заради технологиите.
Така се роди идеята за дигитална диета. Време без компютър, без Интернет, без социални мрежи. Един ден в седмицата. Детокс за съзнанието. И защото сме влюбени в планината получават се и дни когато няма компютри, телефони, Интернет, няма ток и носиш батерии за ГПС.
А работата ни е свързана с технологии. С най-спряганите думички - Big Data и AI.
Бащата на децата ми е един от най-добрите специалисти в Европа по Big Data - лектор на конференции на IBM в Лас Вегас, в момента ще презентира проект на конференция в Барселона. Клиентите са банки.
Синът, онзи който подсказваше на изпита по Числени методи, се занимава с AI - с емоционални оценки на огромни бази данни. Какво представлява работата му? за един от проект изтегли всички книги от читанка.нет за да структурира думите по честота на използване и връзки, които създават помежду си. Като резултат програма, която прави оценка на коментари в сайт.
Един колега направи продукт, който индексира всички сайтове и създаде инструмент с помощта на който може създадете семантично ядро на ключови думи за вашия сайт. (serpstat.com)
Друг приятел създаде продукт, който ви помага да намерите снимки подобни на дадена снимка. (imagga.com)
Примерите, които ви давам са отговор на дадена потребност, която са създали технологиите, които използваме.
Какво бъдеще ни очаква?
През 2015 г. в Стокхолм пазарувах и заставах пред уред на който маркирах продуктите, плащах с карта и излизах от магазина. Без проверка от човек какво и как съм маркирала. Дали това ще се случи у нас? Едва ли. И нека не казваме "балкански манталитет" Обидно е и е оправдание. Така за 2 години не видях крони, защото плащахме все с карти.
Това е една снимка от САЩ. По улиците на Mountain View, наричан още градчето на Google, се движат коли без шофьори. Big Data, G5, AI не са термини от фантастични филми, а реалност.
Моя приятелка е коментирала "Коли без шофьори, роботи навсякъде... ами какво става с милиардите човешки материал в най- скоро време? Някой има ли план?"
Въпросът е има ли някъде план как ще останем хора?
Къде са жените?
На Лили днес й разказах за една математичка, която създава теорема, която звучи много красиво: За всяка непрекъсната симетрия на физична система има съответен закон за съхранение Значението на тази теорема е огромно за физиката. За нея Айнщайн казва "...Тя изглежда разбира нещата.” Само, че през 1915 г. Еми Ньотер не получава разрешение да преподава в университета в Гьотинген.
Добрата новина на 21 март 2019 г. За пръв път жена е удостоена с "нобеловата награда за математика". Карен Кескула Уленбек от Университета на Тексас в Остин стана първата жена, удостоена с най-престижната награда за постижения в математиката. Норвежката академия на науките и литературата посочва, че присъжда наградата Абел "за фундаменталното влияние на нейната работа върху анализа, геометрията и математическата физика".
Разликата е 104 години.
Къде са младите жени
На 14 март 2019 г. Грета Тунберг, шведската ученичка, която вдъхнови международно движение за борба с промените в климата, бе номинирана за кандидат за Нобелова награда за мир.
През 2014 г. пакистанката Малала Юсуфзай бе на 17 години, когато получи Нобел за мир.
За климатичните протести на младите на 15 март 2019 г. обяснението е „Дигиталният свят, в който живеем, позволява на хората да вземат нещата в свои ръце – директно и без посредници. Младите са първопроходци – те са свикнали да общуват дигитално, да реагират на дадена тема директно и да се организират в социалните мрежи. Това е базисна демокрация“, коментира изследователят на протестните движения в Европа проф. Клаус Хурелман.
Младите може и използват технологиите и за нещо по-различно от това да качват селфита и да търсят готови теми за училище онлайн. Има надежда за този свят.
Къде са жените в политиката?
Днес стана дума, че жените политици имат по дефолт по-положителен образ, че по-трудно може да приемем, че са корумпирани и заемат челни места по доверие. За съжаление жените политици у нас най-често са представени от "калинки" или "бивши учителки"
Затова една мисъл от жена, която остава в историята като Желязната лейди „Да бъдеш силен е като да бъдеш дама. Ако трябва да обясняваш на хората, че си, значи не си" Маргарет Тачър.
Трябва ли жените да са равни с мъжете?
Благодарение на технологиите възможностите днес са изравнени. И на социалните промени в обществото.
Но не можем да бъдем еднакви. Равнопоставени, но не и еднакви. Най-малкото защото физически не сме еднакви. Това е един урок, който научих преди много години при един зимен преход в Рила. Имаше много нов навалял пресен сняг и ми беше трудно да стъпвам в стъпките на мъжете пред мен.
Това, което имаме ние жените е интуиция. И трябва да й се доверяваме по-често.
Това, което можем да правим е да вървим заедно и да бъдем партньори
Изследванетоможе да прочетете тук: Галъп: Технологиите изравняват жените и мъжете
Денят си бе натоварен и успях да отида за края на събитието. Хубаво е да се ходи на събития не толкова за да научиш нещо ново, а за да срещнеш хора с които имаш общи интереси, да свериш часовника, кое е актуално и как другите го интерпретират.
Това с технологиите започна още на входа, защото портиерът ме попита за покана. Отворих телефона и благодарение на мобилния Интернет му изкарах нотификациите за събитието. Ако е очаквал да му покажа някаква друга покана - нямаше такива.
До входа имаше две девойки, които рекламирах някаква електронни устройства за пушене. И в залата имаше жени, които пушеха.
Болна тема. В България се пуши. Много. Има класации в които българските жени и момичета са сред най-активните като пушачки в света. Аз самата съм бивш пушач. Правила съм не един опит да спра. По време на бременност и кърмене не съм пушела, но след това отново. Последният път когато ги отказах беше по време на велопреход по Елба. В един парк в Германия имах цигари, но нямах запалка. Оглеждах хората за да си поискам огънче. И нямаше никой, който да пуши. Не видях. И тогава си казах "Момиче, какво правиш. Спри да пушиш. Не е модерно! Спри да се излагаш!" Знаех всичко, което да ме накара да откажа цигарите, че е вредно, че това са пари, които изгарят между пръстите ти, че състарява кожата, че остава лоша миризма и дъх... Истината е, че отказах цигарите от срам.
В Древен Рим не са пушели и по време на Второто българско царство не са пушели. Тютюнът идва в Европа след откриването на Америка. И става модерно в началото на 20-ти век. Няма филм от 40-50 те години в който да не се пуши. И толкова много реклами. След това започват да се появяват изследвания, че цигарите са вредни.
Прадядо ми пушеше. Режеше тютюн. Свиваше цигари и ги палеше с прахан и кремък. Това са ми спомените от 80-те години. В гимназията пропуших. От глупост! Не ми хареса в началото, а след това стана зависимост. И денят ми започваше с чаша кафе и цигара. Години наред. След това се появиха електронни цигари, а от няколко години рекламират и тези електронни устройства. Технологията прави пушенето по-безвредно?! Едва ли. просто е бизнес, огромен бизнес.
Мили дами, цигарите не ви правят нито по-хубави, нито по-успешни.
И понеже темата е технологии ще ви разкажа за две жени. Майка ми и свекърва ми и тяхната среща с компютрите. Общото между тях е и, че двете са родени през 1948 г. и докато завършат висше са отгледали по две деца.
През 1989 г. свекърва ми работеше в Книгоразпростанение. Умееше да пиши много бързо на пишеща машина, добре се е представяла на републикански състезания. Знае няколко езика. И тогава в началото на прехода с няколко нейни приятели решиха да издават книги. Беше необходимо някой да въвежда текста на компютър. И така свекърва ми седна зад компютъра и започна да превежда или да въвежда текстове по ръкописи на друг. Години наред не смеехме да сменим компютъра й и текстообработващата програма с която беше свикнала. Наложи се! Въведеният текст го пращаше на дискета. Трябваше да се науча да редактирам текстове, да коригирам и да форматирам. Прочела съм поне по два пъти толкова много романи, че ми стигат за няколко живота. След това разпечатвахме на паус и това отиваше в печатницата. По време на бременността ми слагаш възглавница пред масата и продължавах да странирам. Бяхме добри защото и други издателства се обръщаха към нас за предпечат. Със сигурност и вие сте прочели поне някоя книга на която сме правили, докато бях студентка и гледах децата си. Бяха трудни времена на промени и трябваше да се плащат сметки.
Майка ми работеше в завод за запаметяващи устройства и компютри във Велико Търново. Благодарение на това в детството ми имах кошнички от перфоленти, знаех какво е перфокарта, какво са феритни памети, че онзи метален шкаф е компютър на IBM, знаех какво е поточна линия за монтаж на платки, как се тестват и как се сглобяват компютри. Когато отидох в Университета знаех повече от някои от колегите си. Завършила съм инженерна физика. На изпита по числени методи бях бременна в седмия месец и професора се пошегува, че бебето ми подсказва с морзовата азбука като рита. А аз просто вечерта бях написала първата си програма на Fortran на един компютър Правец.
Колко бързо се промениха нещата от 1990 до 1993? през 1993 вече продавахме компютри и хората купуваха за себе си и за работа.
Това бебе донесе медал на България от олимпиади и стана програмист.
Защо ви разказвам истории когато темата е бъдеще? Защото ако не знаеш къде си как ще продължиш в желаната посока. Факт е, че днес всеки държи в ръката си по-мощно устройство отколкото онзи огромен шкаф компютър преди 35 години. Такава огромна изчислителна мощ и достъп до толкова информация на няколко клика.
В периода 1990-92 отивахме до пощата в Студентски град и се нареждахме на опашка за да се обадим на родителите си. Кратки разговори по минута две, за да им кажем, че сме добре.
Тогава нямаше още Интернет. Ето кратката история. През 1989 г. Бърнърс-Лий разработва "децентрализирана система за управление на информацията", станала акт за раждане на Мрежата, по времето, когато работи в изчислителния център на ЦЕРН близо до Женева. През този период той отговаря за вътрешния указател на ЦЕРН, но извън пряката си работа се опитва да намери начин хилядите учени от цял свят да споделят от разстояние изследванията си за работата на организацията.
На 11.03.2019 Тим Бърнърс-Лий отправи призив потребителите да имат - "пълен контрол върху данните си" - по повод 30-тата годишнина от изобретяването на Мрежата. "Ако сега се откажем да градим по-добър уеб, това ще значи, че не мрежата ни е изменила, а ние сме ѝ изменили. Това е нашето пътуване от дигитална младост към по-зряло и отговорно бъдеще".
На 6 март 2019 Марк Зукърбърг пиши в личния си профил, че Facebook ще стане много по-затворена, като съобщенията между потребителите може да бъдат криптирани. Целта е хората да имат много по-голяма сигурност, че написаното от тях няма да излезе в общественото пространство. Това е начало на голяма трансформация, план за “фокусиран върху личното”. Образно казано това е началото на голямото местене, ако досега общуването е било като на градския площад се местим в хола където ще комуникираме лично и криптирано.
Когато следващия път се качите в градския транспорт и видите голяма част от хората с поглед в екрана или говорят по телефона си бъдете разумни. Световните технологични лидери започват промяна към лична и криптирана връзка, опазване на личните данни но никой не може да ви опази, ако вие самите не се пазите. В свят в който по телефона ви могат да определят локацията ви с точност до 20 м или по последно плащане с карта. Спомнете си, че ви преследват едни и същи реклами, които може и да не видите от устройство на колегата ви. (някъде някой си е написал домашното и опознава интересите ви за да ви продаде стока или услуга)
Същото е и с фалшивите новини. Fake News ще има, важното е вие да поставите критерии за достоверност на информацията на която ще повярвате и да не я разпространите във вашия социален кръг.
Технологиите са за да се използват.
Технологиите са инструмент и не трябва да ставаме зависими от тях. Колко добре ще ги използваме зависи от нас, от способността ни да учим, да се развиваме и да правим нещата по-добре.
Технологиите се променят
много бързо технологично, бавно се променяме и ние хората.
Мога да кажа, че изкарвам парите си с писане. През лятото на 2018 г. се оказа, че имам възпаление на карпалния нерв. Дясната ми ръка беше в такова състояние, че не можех да държа вилица. Ако искате да отслабнете - проверен съвет - хранете се със слабата си ръка.
Не можех да пиша. И тогава се намери решение. За Voice Search знаех от 2013 г. Може да правите търсене в Google като произнесете думите. Оказа се, че мога да въвеждам текст като говоря. Оставаше само да се форматира. И така започнах да говоря и виждам как текста изпълва екрана. И тази вечер докато се прибирах аз говорех по телефона, но не с някого, а текста, който четете в момента.
Учиш се да пишеш бързо. След това се учиш като скролваш с пръст по екрана. Оказа се, че можеш да пишеш докато говориш. Какво ще е следващото? Скоро ще разберем. Идва времето на G5 мрежите. Оказа се, че в Китай лекар е извършил операция като е бил на хиляди км от пациента. Технологии от бъдещето, което ще се случи утре.
И ако днешното време е времето на екраните как ще се нарича след 10 години?
В клуб Перото се включих в кампанията на Виенският премиум кафе бранд Julius Meinl, който отбелязва Световния ден на поезията с глобалното събитие „Плати с поема“ . Когато ми подадоха лист и молив за да напиша стих си помислих колко отдавна не съм писала на ръка.
В Университета пишех старателно и много, изписвах цели тетрадки. По-късно научих за паметта на ръката. Много от вас сигурно не сте писали на ръка скоро. И това е заради технологиите, които използваме всеки ден.
Умберто Еко е един от мислителите на 20ти век, който уважавам много. Препоръчвам ви да прочетете две негови есета - за технологии са -
"Внуко, учи на изуст" „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.”
и това за снимките - Синдромът на електронното око
Вниманието и паметта са две неща, които без да се усетим се лишаваме от тях заради технологиите.
Така се роди идеята за дигитална диета. Време без компютър, без Интернет, без социални мрежи. Един ден в седмицата. Детокс за съзнанието. И защото сме влюбени в планината получават се и дни когато няма компютри, телефони, Интернет, няма ток и носиш батерии за ГПС.
А работата ни е свързана с технологии. С най-спряганите думички - Big Data и AI.
Бащата на децата ми е един от най-добрите специалисти в Европа по Big Data - лектор на конференции на IBM в Лас Вегас, в момента ще презентира проект на конференция в Барселона. Клиентите са банки.
Синът, онзи който подсказваше на изпита по Числени методи, се занимава с AI - с емоционални оценки на огромни бази данни. Какво представлява работата му? за един от проект изтегли всички книги от читанка.нет за да структурира думите по честота на използване и връзки, които създават помежду си. Като резултат програма, която прави оценка на коментари в сайт.
Един колега направи продукт, който индексира всички сайтове и създаде инструмент с помощта на който може създадете семантично ядро на ключови думи за вашия сайт. (serpstat.com)
Друг приятел създаде продукт, който ви помага да намерите снимки подобни на дадена снимка. (imagga.com)
Примерите, които ви давам са отговор на дадена потребност, която са създали технологиите, които използваме.
Какво бъдеще ни очаква?
През 2015 г. в Стокхолм пазарувах и заставах пред уред на който маркирах продуктите, плащах с карта и излизах от магазина. Без проверка от човек какво и как съм маркирала. Дали това ще се случи у нас? Едва ли. И нека не казваме "балкански манталитет" Обидно е и е оправдание. Така за 2 години не видях крони, защото плащахме все с карти.
Това е една снимка от САЩ. По улиците на Mountain View, наричан още градчето на Google, се движат коли без шофьори. Big Data, G5, AI не са термини от фантастични филми, а реалност.
Моя приятелка е коментирала "Коли без шофьори, роботи навсякъде... ами какво става с милиардите човешки материал в най- скоро време? Някой има ли план?"
Въпросът е има ли някъде план как ще останем хора?
Къде са жените?
На Лили днес й разказах за една математичка, която създава теорема, която звучи много красиво: За всяка непрекъсната симетрия на физична система има съответен закон за съхранение Значението на тази теорема е огромно за физиката. За нея Айнщайн казва "...Тя изглежда разбира нещата.” Само, че през 1915 г. Еми Ньотер не получава разрешение да преподава в университета в Гьотинген.
Добрата новина на 21 март 2019 г. За пръв път жена е удостоена с "нобеловата награда за математика". Карен Кескула Уленбек от Университета на Тексас в Остин стана първата жена, удостоена с най-престижната награда за постижения в математиката. Норвежката академия на науките и литературата посочва, че присъжда наградата Абел "за фундаменталното влияние на нейната работа върху анализа, геометрията и математическата физика".
Разликата е 104 години.
Къде са младите жени
На 14 март 2019 г. Грета Тунберг, шведската ученичка, която вдъхнови международно движение за борба с промените в климата, бе номинирана за кандидат за Нобелова награда за мир.
През 2014 г. пакистанката Малала Юсуфзай бе на 17 години, когато получи Нобел за мир.
За климатичните протести на младите на 15 март 2019 г. обяснението е „Дигиталният свят, в който живеем, позволява на хората да вземат нещата в свои ръце – директно и без посредници. Младите са първопроходци – те са свикнали да общуват дигитално, да реагират на дадена тема директно и да се организират в социалните мрежи. Това е базисна демокрация“, коментира изследователят на протестните движения в Европа проф. Клаус Хурелман.
Младите може и използват технологиите и за нещо по-различно от това да качват селфита и да търсят готови теми за училище онлайн. Има надежда за този свят.
Къде са жените в политиката?
Днес стана дума, че жените политици имат по дефолт по-положителен образ, че по-трудно може да приемем, че са корумпирани и заемат челни места по доверие. За съжаление жените политици у нас най-често са представени от "калинки" или "бивши учителки"
Затова една мисъл от жена, която остава в историята като Желязната лейди „Да бъдеш силен е като да бъдеш дама. Ако трябва да обясняваш на хората, че си, значи не си" Маргарет Тачър.
Трябва ли жените да са равни с мъжете?
Благодарение на технологиите възможностите днес са изравнени. И на социалните промени в обществото.
Но не можем да бъдем еднакви. Равнопоставени, но не и еднакви. Най-малкото защото физически не сме еднакви. Това е един урок, който научих преди много години при един зимен преход в Рила. Имаше много нов навалял пресен сняг и ми беше трудно да стъпвам в стъпките на мъжете пред мен.
Това, което имаме ние жените е интуиция. И трябва да й се доверяваме по-често.
Това, което можем да правим е да вървим заедно и да бъдем партньори
0 Коментара