Коронавирусът е темата, която присъства във всички новини. Икономическите щети се оценяват на стотици милиарди евро и хиляди човешки новини. Социалният живот е парализиран за неопределено време. Самоизолацията и спазването на лична хигиена са най-често даваните препоръки.

Колко време може да издържим в самоизолация?


Оказва се, че не дълго. Това е цитат от Йовков от "През чумавото" - "Минаха тъй няколко деня. Никой не умря, чумата не беше дошла, може би и нямаше да дойде. Хората позабравиха предпазванията си, взеха да си приказват най-напред през плетищата, после по комшулуците и най-сетне излязоха и по улиците. Но никое зло не иде само. През тия няколко дни във всяка къща усетиха нужда от много неща. Брашното се привършваше и друга не по-малка опасност показваше вече страшното си лице — гладът."

Какво се случва седмици след 13 март, когато бе въведено положението у нас? Наложената самоизолация води до промени в начина ни на живот, на движение, на мислене, на това как се чувстваме.
Съвет, който е проверен. За информация ползвайте само достоверни, проверени източници. Не отделяйте повече от 30 минути на ден за да слушате сводките от фронта за борба с вируса.
Продължавайте да се движите!
Поддържайте онлайн контакт или по телефона с важните за вас хора.

Усмихни се! И това ще мине
Учителка от град Елена Даниела Кънчева изрисува прозорците на дома си с позитивни послания, за да създаде настроение и вдъхне оптимизъм на съгражданите си в условията на социална изолация в извънредното положение.


Какво казват по въпроса специалистите?
Колко време може да издържим в самоизолация?
Йоаким Бауер смята, че не много дълго. Той е професор по психоневроимунология, изследователска дисциплина, която се занимава с взаимодействието между психика, нервна и имунна система. Всички сме подложени на изолация от близките ни, приятелите ни, роднините и колегите ни. Бауер казва: „Повечето хора не могат да се справят с това положение, ако то продължи повече от четири седмици.“
Професорът смята, че мерките срещу разпространението на коронавируса са правилни, но че блокирането на контактите и пълната изолация на хората под карантина са „разрушителни в социално-психологическо отношение“.

Доколко разрушителни скоро ще стане ясно. „В момента наблюдаваме един чудесен рефлекс: хората се сближават поради надвисналата опасност“, казва Бауер. Но това скоро ще приключи. „На третата до четвърта седмица най-много хората ще си кажат: стига толкова“. И благотворният мир, който изпитваме ще изчезне. Трябва да очакваме, че неспокойствието сред обществото ще нараства.
Йоаким Бауер е особено загрижен за четирите механизми с които много хора реагират на социалното изключване и самота.

Първият механизъм се нарича „загуба на мотивация“. „Социалните контакти активират мотивационните системи в мозъка“, обяснява Бауер. Когато хората са изолирани, тези системи изключват активността им. Отделя се по-малко допамин и по-малко ендорфини. „Това са онези вещества, които ни държат жизнени и се грижат за това да се радваме на живота“, казва Бауер. Ако мозъкът не отделя допамин, поради самота, засегнатите изпадат в депресия.

Вторият проблем: социално изолираните в много слуачаи стават по-чувствителни към физическата болка. „Ако изолирате хора, които вече страдат от някакъв вид болка, самотата ще я усили“, казва Йоаким Бауер. „Ако преди не сте изпитвали болка изолацията изведнъж може да отключи такава.“

Третият проблем засяга всички, макар в различна степен: това са все-по силните усещания за страх и стрес. В социалната изолация стресовите системи в мозъка се активират и се освобождава хормонът кортизол. Хормонът на стреса може да доведе до тревожност и проблеми със съня.
Повишеното ниво на кортизол, наред с ниското ниво на допамин водят до четвъртия проблем: „Защитите на имунната система отслабват, когато хората изпитват самота или социално изолиране“, казва той. Това доказват и проучвания като изследването на известния учен Джон Качопо, публикувано през 2015 г. в научния журнал Proceedings of the National Academy of Sciences.

Йоаким Бауер стига до просто заключение: „Останали без контакти хората се разболяват и изпадат в депресия или стават агресивни“. Всички ние зависим от социалните си контакти. Основната цел на вирусолози и епидемиолози е да „изправят кривата на разпространение на вируса“. Това е правилно. „Да, здравето на хората трябва да бъде защитено, но не само физическото. Трябва да се погрижим и за психологическите, социалните и нуждите на хората от култура. Ние подценяваме тези аспекти“, казва Бауер.

При недостатъчно тонизиране на нервната система може да се стигне до промени в настроението, умора, конфликти, трудно заспиване и невъзможност за почивка. Това е заплаха за хората в изолация. Защото в тази ситуация нервната система може да реагира парадоксално на външни стимули - на слабите прекалено остро, а на силните – пренебрежително.
За да се предотвратят негативните последици в условията на самоизолация, трябва да планирате деня си и да спазвате режим, както и да ангажирате мозъка си с приятна за вас активност. Тук всичко зависи от предпочитанията - от плетене и бродерия до настолни игри и четене на книги.
Не трябва да забравяме за физическите натоварванията и упражненията, защото след тях ще се чувстваме по-бодри не само физически.

Това означава спазване на дневен ред, ставане, закуска, движение, работа, разговори с колегите, грижа за децата, готвене, хранене, почивка, време за любими занимания.

Източник: https://www.nationalgeographic.bg/
Заглавната снимка: един от прозорците в Хага. Една от разликите между нас и холандците са прозорците - те са вход към дома, който не е скрит зад завеси, решетки, щори, а разказва за своите обитатели.