Ивановден

На 7 янурари Българската православна църква почита Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, наречен Предтеча. Според Светото писание той предрича идването на Христос на земята. В българската народна традиция денят е известен като Ивановден. Характерно е обредното къпане и празничното хоро, с което приключва пълният цикъл на Коледните празници.

На днешния ден празнуват хората с най-разпространеното име в България. Статистиката сочи, че у нас

Името Иван носят около 220 хиляди,

а жените с име Иванка - около 88 хиляди.

С дамите, които се казват Ваня, приблизително 19 хиляди, и кавалерите с името Ваньо - към 12 хиляди, числото клони към 340 хиляди.  Като добавим и вариантите Йоан, Йоана, Ивелина, Ивана и Калоян, се получава, че може да поздравим около половин милион българи с именния им ден на Ивановден.

Според народното вярване на Ивановден се ходи на гости на кума, а младоженците му носят баница и вино. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве и щастлив живот.



Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците.