Мартеници

са първите предвестници на пролетта, които изпълват улиците на българските градове с колорит и слънчево настроение, дори да вали сняг и да е студено от началото на февруари - мартенички най-различни с всевъзможни пискюли, шнурове, шарени мъниста, фигурки, продават се на всяка крачка. Всеки се спира пред пъстрите сергии, за да си избере нещо, което да дари на близки и познати.

Астрономическата пролет настъпва на 22 март, но за нас българите тя пристига, пременена в бяло и червено, още на 1-ви март сутринта. По традиция на този ден си разменяме мартенички с пожелание за здраве и късмет.

Според една стара легенда още траките са посрещали пролетта с подобни на днешните мартеници, дори самият Орфей украсявал лирата си с тях.

"Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват"
народна поговорка

Днес мартеницата е един от най-разпознаваемите български символи, а Първи марте празник, може би най-веселият и оптимистичен ден в годината, когато се сбогуваме с мразовитата зима и мрачните мисли и отправяме поглед към нови, по-ведри хоризонти и пролетта.

За Първи март се подготвяме седмици по-рано, обикаляйки в търсене на най-пъстрите и оригинални мартенички.

Някои сами си правят мартеници, създавайки истински произведения на изкуството. Но повечето хора предпочитат да си ги купят от някоя сергия.

Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ на смъртта, покоя, зимата, а червения – на живото, бодърстването, движението и лятото.

Мартеничките присъстват и на нашата трапеза във вид на сладкиши, салати.