Въпроси на ранното детско развитие

Всеки от нас като родител прави най-доброто за своето дете. Според собствените си разбирания и възможности.

Но какво трябва да прави обществото за децата? И как го прави? В България съществуват политики, ориентирани към потребностите на малките деца и семействата им, но нарасналите неравенства и трудностите пред много родители са сериозни предизвикателства пред възможностите за развитие на всяко българско дете.

Инвестициите в ранното детско развитие са най-важните инвестиции изобщо, свързани с човешкото развитие. Научни изследвания доказват, че тази инвестиция се възвръща многократно. Това са най-важните години за развитието на мозъка, на социалните и емоционални умения на човека. Преди 2-3 годишна възраст нашият мозък се развива и това е моментът да се научим как да се оправяме в различните социални и емоционални ситуации.

Трябва да се грижим за него, да го докосваме, целуваме, изслушваме, да му даваме възможност да изразява своите чувства. В миналото смятахме, че когато детето ходи и говори, то разбира всичко. Всъщност то разбира още от раждането, така че още отпреди раждането ние трябва да се грижим за него и да го обгрижваме с чувства, с познания, така че да посеем семената на развитието.



Честа грешка на родителите е да реагират спрямо детските постъпки по начина, по който родителите им са постъпвали спрямо тях или да възпитават всичките си деца по еднакъв начин.

Световната банка вече е реализирала проект за мониторинг на детското развитие в Чили, чрез който да предоставя на децата необходимите им социални услуги във всеки конкретен етап от развитието им. Стремежът им е да реализират подобен и у нас.

Използвано интервю на Вероника Силва, главен специалист по социална защита в Световната банка - по повод програмата"Фактори за успех при интегрирана политика за ранно детско развитие", източник БНР