Бедността убива. И неграмотността

4 октомври ден зa размисъл. Вчера ден на национален траур – 15 живота, 15 човешки съдби. Утре трябва да изберем кой ще управлява България. Да гласуваш или да не гласуваш. За кого да гласуваш. Всеки има своя избор, важното е да упражним правото си да гласуваме.

Кампанията е вяла. Сякаш ролите в новото управление на страната си раздадени вече.

Аз нямам за кого да гласувам. Никой не направи така, че да избера него, неговата партия, тяхната програма. От години гласувам с наказателен вот. Вече не вярвам и това да работи. Не може да се гласува и за най-малкото зло, защото не знаеш какво ще се случи с най-малкото зло когато получи власт.

Трябва да се гласува, защото това е наше право и сила като граждани.

Бедността убива, ето това е цялата истина.

Думите са на Димитър Димитров, едни баща, който загуби 26 годишния си син в Долни Лом. От три до пет тона е имало в склада, на пет места. Това видяха военните, в единия край на цеха е имало машина за раздробяване на мини. Тези дни някъде прочетох, че и тази трагедия не мина без съдебната система. Съдът на два пъти през 2007 и през 2010 е възстановявал отнетия лиценз на фирмата, управляваща цеховете в Горни Лом. Жалко, че съдиите не заседават там... Това е поредната трагедия, в която няма да има виновни. Кой създава законите в България?

Какво правят хората, когато са недоволни?
Мислят как да променят живота си! Своя, на децата си, на хората около себе си… на цялата страна.
И гласуват!

снимката е от селото на свекъра ми. Едно село до В Търново. Едно българско село, това е България и е красива.