Кукерите, жива традиция
След коледното и новогодишно веселие, последвано от бурно празнуваните у нас още Васильов, Йорданов и Иванов ден. Идва карнавалният февруари, който обещава веселие до следващите пости, които започват на Сирни заговезни. Добилите голяма популярност в католическия свят карнавални игри водят началото си от много по-древни времена. И тяхна родина е нашият край на Европа – Балканите. В края на зимата и началото на пролетта древните гърци посвещавали от една до няколко седмици на Дионисий – бога на виното, организирали се всякакви игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения за плодородие.
Още по-разюздани са тези празници на пролетта при траките – може би най-големите почитатели на виното, което било неизменна част от свещените им ритуали. От пролетните тракийски вакханалии вероятно водят началото си и така жизнените и до днес у нас кукерски празници, провеждани в различните краища на страната от края на януари та до средата на март.
Времето на кукерите идва заедно с първите кокичета, храбро навирили бели главички изпод снега – предвестници на още далечната, но все пак приближаваща пролет. Облечени в страховити костюми на чудовища, под звъна и грохота на окачените на колана им чанове, кукерите заиграват тежкия си танц по площадите с вяра, че ще уплашат зимата и ще прогонят злите духове, разчиствайки пътя на пролетта и на доброто. Костюмите на българските карнавални играчи са изключително тежки, често със структура от дърво, покрита с истински животински кожи и пъстра украса от вълнени конци и хартия. Един кукерски костюм тежи обикновено над 50 килограма, без да се броят чановете... Маскировката всеки изготвя сам, понякога събирайки с години нужните аксесоари – животински кожи, рога, чанове, разноцветни дрънкулки и висулки всякакви. Да се разхождаш, че дори и да танцуваш под такова тежко снаряжение си е сериозно мъжко изпитание.
Затова още по-ценен е съхранения ищах у българите в селските райони да пазят жива тази древна заклинателна традиция, повтаряща се вече хилядолетия на водораздела между зимата и пролетта. И с основание българското кукерство кандидатства за вписване от ЮНЕСКО в световното нематериално културно наследство. Идеята дойде от град Перник, който през последните десетилетия се очерта като един от основните центрове на кукерските игри у нас. Всяка година неговият Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” събира последователи на карнавалните ритуали от цял свят.
В отделните краища на България кукерските игри са доста различни както по съдържание, така и по изглед на костюмите. Разнообразието е огромно. Различни са персонажите, които изобразяват кукерите, разлики има и в комичните битови сценки, които разиграват. Обединява ги общата мисия – да гонят злите духове и да отварят път на пролетното възраждане. Според етнографите най-заредени с емоция са тези празници в Югоизточна България – Бургаско, Ямболско, Сливенско и Източна Тракия.
Снимките са от Сурва 2014, Перник. Споделени от Ж Томс
Източник БНР
Боговете на виното слизат на 2 февруари от Пирин планина, за да благословят лозовите масиви в Илинденци до Сандански и да поставят началото на новия сезон. Това е традиционна възстановка на Дионисиевите празници отпреди четири хилядолетия.
Още по-разюздани са тези празници на пролетта при траките – може би най-големите почитатели на виното, което било неизменна част от свещените им ритуали. От пролетните тракийски вакханалии вероятно водят началото си и така жизнените и до днес у нас кукерски празници, провеждани в различните краища на страната от края на януари та до средата на март.
Кукерите, жива традиция
Времето на кукерите идва заедно с първите кокичета, храбро навирили бели главички изпод снега – предвестници на още далечната, но все пак приближаваща пролет. Облечени в страховити костюми на чудовища, под звъна и грохота на окачените на колана им чанове, кукерите заиграват тежкия си танц по площадите с вяра, че ще уплашат зимата и ще прогонят злите духове, разчиствайки пътя на пролетта и на доброто. Костюмите на българските карнавални играчи са изключително тежки, често със структура от дърво, покрита с истински животински кожи и пъстра украса от вълнени конци и хартия. Един кукерски костюм тежи обикновено над 50 килограма, без да се броят чановете... Маскировката всеки изготвя сам, понякога събирайки с години нужните аксесоари – животински кожи, рога, чанове, разноцветни дрънкулки и висулки всякакви. Да се разхождаш, че дори и да танцуваш под такова тежко снаряжение си е сериозно мъжко изпитание.
Затова още по-ценен е съхранения ищах у българите в селските райони да пазят жива тази древна заклинателна традиция, повтаряща се вече хилядолетия на водораздела между зимата и пролетта. И с основание българското кукерство кандидатства за вписване от ЮНЕСКО в световното нематериално културно наследство. Идеята дойде от град Перник, който през последните десетилетия се очерта като един от основните центрове на кукерските игри у нас. Всяка година неговият Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” събира последователи на карнавалните ритуали от цял свят.
В отделните краища на България кукерските игри са доста различни както по съдържание, така и по изглед на костюмите. Разнообразието е огромно. Различни са персонажите, които изобразяват кукерите, разлики има и в комичните битови сценки, които разиграват. Обединява ги общата мисия – да гонят злите духове и да отварят път на пролетното възраждане. Според етнографите най-заредени с емоция са тези празници в Югоизточна България – Бургаско, Ямболско, Сливенско и Източна Тракия.
Снимките са от Сурва 2014, Перник. Споделени от Ж Томс
Източник БНР
0 Коментара