Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден на 28.02.1907 г. в Търново.

Пише разкази, социална и историческо-философска проза, романи и повести. Сред по-значимите му книги са „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948), „Крадецът на праскови“ (1948), „Иван Кондарев“ (1958-1964), „Легенда за Сибин, преславският княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974).

Автор е и на детска литература, в която присъстват образите на диви животни.

Умира на 15.03.1979 г. в София.
Емилиян Станев безспорно остава в канона на българската литература на XX век. Много училища носят неговото име.



Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.

Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.

Не може да се нарече детска книга тая,която детето като чете без да се усмихне нито веднъж,без да тръпне от възторг и удивление по лицето му“

Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.

Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.

Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.

Не записвам ядовете си. Изобщо тоя дневник е с объркани дати, защото събрах оттук-оттам… Язвата ме измъчва.

Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.“

Уникално произведение, уникален филм, уникална Невена... "Крадецът на праскови"

„...Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо , изгаряща от срам , от страх и от възбуда , със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата . И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите и ехтяха думите, които сякаш я гонеха :,,Утре по това време пак... ''