Гинекологичен преглед

Гинекологичен преглед

За профилактиката се знае, че това е необходимост и задължение пред нас самите за да бъдем здрави и в добра форма. Да си плащаш здравните осигуровки не означава, че може да се възползваш от правата си на здравноосигурен. Свързано е с време, нерви в чакане, плащане… И все пак хубаво е всяка жена да мине през година веднъж на преглед при гинеколог. Посещението при акушер-гинеколог при липса на оплаквания трябва да бъде поне веднъж годишно. Какво трябва да знаем за гинекологичния преглед?

Всеки преглед при специалиста е структуриран. Състои се от анамнеза и обективно изследване.

1. Гинекологична анамнеза - Целта на анамнезата е събирането на данни за точно диагностициране на заболяването, уточняване на миналите и придружаващи такива. Всеки преглед започва с паспортна част: име, години, семейно положение, адрес, професия, след което се преминава към оплакванията на пациентката. Анамнезата на придружаващите и минали заболявания трябва да изясни евентуална фамилна обремененост, операции, хронични  или сексуално-трансмисивни заболявания, имащи отношение към настоящето състояние.
Специфична част на гинекологичната анамнеза е получаването на информация за менструацията, половия живот и репродуктивното здраве на жената. Разпитва се за датата на последната редовна менструация, продължителност, цикличност и сила на кървенето. Уточняват се минали бременности, тяхното протичане, стерилитет, аборти. За събирането на информация от този тип е необходима тактичност, дискретност от страна на лекаря и взаимно доверие.

2. Обективно гинекологично изследване - То започва след приключването на анамнезата и включва няколко метода: оглед, палпация, перкусия и аускултация.
При огледа на базата на антропометрични данни и физиологични особености се определя конституцията на пациентката, охраненост, тонус, цвят на кожата и лигавиците,окосмяване, подутини,патологични секреции.
Изследването на пациентката продължава  след заемането на легнало положение по гръб на гинекологичен стол, с ръце на гърдите, максимално отпусната мускулатура и изпразнени тазови органи – пикочен мехур и ректум.

3. Изследване на корем - От огледа се определя неговата форма и ниво, участието му в дишането, наличие на цикатрикси,пигментации, тип на окосмяване, състояние на мускулатурата и пъпа. Уголемяването на корема може да се дължи на бременност, а щаденето на дишането да е признак за болестни изменения.
Чрез палпация се определят форма,големина,граница, консистенция и подвижност на органи и формации. Перкусията дава информация за граница на органите или обем заемащ от процеси. Аускултацията служи за откриване на чревна непроходимост и бременност.

4. Изследване на външни полови органи - Огледът на външните полови органи за извършва с невъоръжено око. Може да се използва и колпоскоп. Обръща се внимание на големина и форма, възпалителни изменения,язви и кондиломи,секреции и отоци. От значение е цветът на предверието на влагалището. Ливидният цвят е показателен за бременност или за застоен процес в малкия таз. При съдебно-медицински случай се оценява състоянието на химена и се описва неговата цялост, охлузвания и разкъсвания. Оглежда се и аналното отвърстие за болестни промени – рагади,кондиломи,туморни изменения,изтичане на кръв, гной и други секрети.



5. Изследване на влагалище и маточна шийка - Извършва се със специални инструменти – спекулуми. Преди поставянето им те трябва да бъдат стерилизирани,затоплени и навлажнени.При необходимост от по-добро визуализиране се използват акушерски валви. При пациентки със запазен химен се ползват ригидни или флексибилни ендоскопски инструменти – вагиноскопи.
По време на изследването се прави анатомична и физиологична оценка на влагалище и маточна шийка, при необходимост се взема материал за микробиологично, цитологично или хистологично изследване.

6. Гинекологична палпация – туширане - Извършва се с две ръце. При всяка пациентка се използват индивидуален чифт стерилни ръкавици. В зависимост от достъпа се разделя на няколко вида. Най-често използвана е вагино-абдоминалната палпация. При нея едната ръка - външна, разтваря лабиите, а другата - вътрешна, предварително подготвена в гинекологично положение, прониква във влагалището. Гинекологичното положение на ръката се състои в сгъване на четвърти и пети пръст, максимална екстензия на първи и втори и максимално отвеждане на палеца. Чрез туширането се оценява големината на маточната шийка – нормо-, хипо- или хиперпластична, положението й и консистенцията й – уплътнена или размекната. Оценява се и външния отвор на шийката – нормално той е затворен, но при аборт, бременност, полипи е възможно да е частично отворен.
Изследването само през влагалището не е достатъчно. За това палпацията се подпомага от външната ръка, която през коремната стена притиска подлежащите на изследване органи към вътрешната ръка. Последователно се изследват матка, маточни тръби и яйчници, връзки.
Нормално матката се разполага на еднакво разстояние от симфизата и кръстната кост и на еднакво разстояние от страничните стени на малкия таз. При туширането й се определя и отношението на осите на маточното тяло и маточната шийка – flexio.
При липса на патология маточните тръби не се палпират. При изваждането на ръката от влагалището се оценяват неговите стени, тазовото дъно, перинеумът, лабиите и уретрата (пикочния канал).
Освен вагино-абдоминалната техника са известни още няколко. При ректо-абдоминалната палпация вътрешната ръка тушира, поставена в ректума. Предпочитана е при жени със запазен химен, при стенози и аномалии на влагалището.
Друга техника е вагино-ректо- абдоминалната, при която показалецът се въвежда във влагалището, средният пръст - в ректума, като външната ръка упражнява натиск върху коремната стена.

Речник:

Палпация - Метод на изследване, при който чрез лек натиск с ръце върху повърхността на тялото се определя формата, размерите на органи или патологични формации.
Перкусия - Диагностичен метод, при който чрез леко почукване по повърхността на тялото се добива представа за състоянието на подлежащия орган.
Аускултация - (лат. auscultare, „слушам“) или преслушване е медицински метод за регистриране на звуковите явления, които се зараждат в телата на хората и животните. Аускултацията може да бъде директна и индиректна

Колпоскопия - (от гръцки колпо = влагалище, скопия = наблюдавам) е рутинно гинекологично изследване, при което влагалището, шийката на матката и матката се наблюдават със специален микроскоп(колпоскоп), като увеличението може да е от 6 до 40 пъти. Процедурата е бърза, не е болезнена и се извършва без упойка. Колпоскопията се използва за ранно разпознаване на предракови състояния, ракови процеси, както и за установяване на рак на шийката на матката при жените. С нейна помощта се диагностицират изменения на матката и на лигавицата на шийката на матката:

Цикатрикси – Белези, които се получават след прекарани кожни заболявания или след нарушаване целостта на кожата при изгаряния, наранявания, хирургия или други увреждания на кожата, когато е засегната и дермата

Кондиломи - наречени още венерични брадавици или генитални брадавици, са често срещана болест, предавана по полов път.

Ливиден цвят - бледосинкав, сивосинкав

Ламби -  Големите срамни устни (labia majora pudendi), представляват две кожни гънки със съединителнотъканна основа, които се спускат откъм перинеума симетрично от двете страни.

Използвана е публикация в пулс.бг Опитахме да дадем обяснение на най-често срещаните термини. Надяваме се, че статията ще бъде полезна за да направите преглед при гинеколог, както и да ви помогне да разберете какво се случва по време на прегледа и каква е диагнозата.