Темата за ваксините е отново актуална. Важно е каква отговорност като родители носим към собствените си деца. Важно е и в какво общество живеем, в каква среда, в случая колко от хората около нас са ваксинирани. Важно е и мнението на специалистите.

Задължителни ли да са ваксините


Затова публикуваме това интервю с Проф. д-р Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести, направено пред БНР.

Най-голямото завоевание на медицината е възможността да се предпазим от заразни болести, които в миналото, преди масовите имунизации, са били бич на човечеството. Смятам, че тук няма място за диалог“.

Според нея привържениците за свободен избор при имунизациите трябва да си припомнят някои факти от недалечната история. Тя е категорична, че отпадането на задължителния характер на ваксините от имунизационния календар у нас, ще доведе рязко до ниско имунизационно покритие, особено при децата и тогава отново ще се сблъскаме с трагичните последици от „забравени“ заразни болести.  „Защото това е въпрос и на гражданско общество - доколко ние, предпазваме себе си и останалите“ - добави тя и посочи като пример областта Венето, в Италия, където след като ваксината за дифтерия, тетанус, коклюш и детски паралич престава да бъде задължителна през 2010 г., броят на имунизираните намалява само с 2%.
Ако вие не имунизирате вашето дете, поставяте в огромен риск моето дете. Винаги има един минимален брой хора, които не отговарят с достатъчно напрегнат имунитет и не са предпазени от имунизацията срещу заболяване. И тогава, вашето дете, което може да бъде само носител, може да зарази и разболее моето дете“, така проф. Тихолова поясни социалната значимост на имунизациите и съобщи, че предвид миграцията на огромни маси по целия свят и натрупването на огромен контингент неваксинирани, във връзка с недоверието към ваксините,  можем да очакваме на местна почва да се възвърнат тежки заболявания. „В момента в моята клиника лежат две момчета на 17 г., които са в спортно училище и боледуват от коклюш. Това означава, че те не са били ваксинирани“, посочи тя.
Според проф. Тихолова не всяко едно събитие увреждащо здравето, което съвпада с извършването на ваксина, може да се свърже с ваксината. Необходимо е, при всеки конкретен случай на усложнение да се търси и конкретна връзка и тя да се докаже. Тя припомни и противопоказанията за поставянето на ваксина -  остро заболяване протичащо с фебрилитет или с други симптоми на инфекциозна болест; автоимунно заболяване, или имунодефицитно състояние. Проф. Тихолова потвърди възможността за странични действия при ваксинация, които се делят в три категории, съобразно тежестта на протичане, но припомни, че митовете за тяхната „вреда“ нямат научно потвърждение. „Усложнения са под 1% и са леки в по-голямата си част- висока температура, общо неразположение, хрема. Не можем да сравняваме ползата и вредата от ваксините“.
Проф. Тихолова напомни, че детската смъртност във възрастовата група от 0 до5 години, в световен мащаб, преди 20 г. е била 17-18 милиона годишно. Днес тя е между 6 и 7 милиона, като половината от причините за смърт са ваксинопредотвратими заболявания.
Като родители сме задължени да отстояваме и търсим правата на децата си. Едно от тях е да бъдат предпазени от инфекциозни болести. Това може да стане ефективно- единствено по пътя на имунизацията. Не мога да си представя правата на родителите и техните деца да се противопоставят“, заяви проф. Тихолова. Тя посочи конкретни данни, във връзка с основните страхове, описвани като потенциален риск при поставянето на ваксини и отговори на слушателски въпроси