Човек се учи, докато е жив

Някои смятат, че своя пик на активност човешкият мозък достига на възраст 20-30 години. Последни изследвания показват, че това твърдение не съвпада съвсем с някои процеси, които протичат в нервната система.

На всяка възраст съответстват определени функции на мозъка. Учени от технологичния  университет в Масачузетс  са установили, че с напредване на възрастта се влошава паметта и се подобрява работата на емоционалната част на нервната система.

“Във всеки възрастов период ставаме по-добри в определени неща, по-неумели в други, а при трети няма нито развитие, нито спад”, казва Джошуа Хартшорн от Масачузетския технологичен институт (MIT), който е един от авторите на проучването. Съавторът му Лаура Джермайн изтъква, че проектът им показва картина на промените през живота, различна от картината, описвана обичайно от психологията и неврологията.

На възраст от 18 до 35 години работи най-добре кратковременната памет.

Към 30-те години паметта на човек достига своя пик.

След 35 годишна възраст всички видове памет намаляват своята функционална активност, но се активира емоционалната сфера.

По думите на учените човек натупва информация до края на живота си. Четене и обучение, саморазвитие на всяка възраст са важен и нужен процес, който позволява да съхраним мозъка си в активно състояние.  Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговори на тях, това ще запази активността ви. Разбира се и ако живеете физически активно.

Тайната на дълголетието

Как е проведено изследването? Хартшорн и Джермайн са провели мащабен онлайн експеримент, в който обект на изследване са били хора на всякаква възраст . Интернет страниците на учените - gameswithwords.org и testmybrain.org, съдържат когнитивни тестове, които могат да бъдат решени в рамките на няколко минути. Чрез тези сайтове екипът е събрал данни от приблизително 3 милиона души през последните няколко години. През 2011 г. Джермайн е публикувала статия, според която способността да се разпознават лица се подобрява до началото на 30-те години от живота, а след това започва да се влошава. Почти по същото време Хартшорн установява, че краткосрочната визуална памет достига пиковите си възможности в първите 30 години.

Заинтригувани от тези открития, учените са решили да изследват и други източници на данни, тъй като интернет би могъл да изкривява резултатите. Те са започнали да събират и анализират данни от измервания на интелигентността, провеждани преди десетилетия. Различните тестове обхващат около 30 показатели като способност за запомняне на цифри, за визуално търсене, за подреждане на пъзели и т.н. Хартшорн и Джермайн са разработили метод за анализ на информацията, даващ възможност за сравнение на възрастовите пикове за всяка способност. Оказало се е, че няма един единствен пик за всички показатели.

За любопитните: Видове памет

Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:

Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от еднасекундате се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, например отличителните индивидуални белези на човешкото лице. В зависимост от сензорният орган, от който черпи информация, сензорната памет може да бъде: зрителна; слухова и активно-сензорна.
Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването нафакти, числа,думи, образи, цветове и др. за няколко секунди до няколко минути. Следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.
Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, напр. години. За извикването ѝ могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространственобразна минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.