Причини, които водят до лоши решения

Защо хората, водени от добри намерения, вземат лоши решения? Джек Зингер и Джоузеф Фолкман изследвали задълбочено този парадокс като проучили мненията на над 50 хиляди бизнес лидери. След анализ на поведенческите фактори, водещи до най-голям статистически разрив между добри и неудачни решения, те извели 9 причини, които най-често са в основата на грешните и лоши избори. Публикацията е в Harvard Business Review , но това, което е в сила и за най-големите компании, е в сила за всеки отделен човек. Ето ги, изброени в последователност от най-важни, към най-малко съществени.

Мързел. Това е нагласата, при която човек не смята за нужно да провери наново фактите, да събере допълнителна информация, за да се убеди дали са верни предположенията му.

Неумение да се предвиждат изненади. Никой не обича непрекъснато да допуска и предполага възможни неприятности и затова повечето хора предпочитат да вярват, че всичко ще бъде наред.

Нерешителност. Много често се налага да се вземат сложни решения, в основата на които са редица постоянно променящи се фактори. Това тласка хората в противоположната крайност – непрекъснато да проверяват, да събират информация, което ги разколебава и ги отдалечава от вземането на решения.

Привързаност към миналото. Някои вземат лоши решения, защото залагат на едни и същи данни и методи.

Несъгласуваност на стратегии. Понякога причината за лошите решения се крие в това, че частен проблем не е свързан с общата стратегия.

Излишна зависимост. Толкова много решения са останали само намерения, защото даден служител чака зелена светлина от шефа си, а той от своя страна – указания отгоре.

Изолация. Някои ръководители са принудени да чакат указания, просто защото не са си направили труда навреме да уточнят мнението на висшестоящите или пък не са изградили отношения, които биха им позволили да се обърнат към опита на компетентни специалисти.

Дефицит на технически знания. Съвременните организации са много сложно устроени и понякога дори на най-добрите ръководители не им достигат знания да се ориентират в многофакторни проблеми.

Неумение точно да се формулира „какво, кога, къде и как”. Понякога доброто решение се превръща в лошо само защото служителите не разбират какво точно се иска от тях.

снимка wikipedia.org