Емоционален интелект

Или защо тройкаджии в училище може да се окажат отличници в живота

Със сигурност сте изпадали в ситуация подобна на тази в която по-лош по успех ваш съученик или познат успява много повече в живота. „В училище постоянно преписваше от мен, в университета му правех всички курсови работи, а сега съм редови служител в банката, която той ръководи. Как така?”. Наистина, защо животът е пълен с примери как отличниците в училище биват „задминавани” по-късно от хора, които са били смятани за проблемни, та дори и безнадеждни ученици?

Тук искам да се отклоня от оригиналната статия и да споделя нещо лично. Студенти бяхме в годините на прехода 1989-1990 г. в първи курс. Някои от състудентите са ми успешни като бизнес, някои от тях са и в класации за най-добри мениджъри, не само на български класации. Познайте дали не съм си задавала този въпрос? И ако намирам нещо като отговор това са качества на личността, които са ги направили успешни, защото всички бяхме добри, отлични студенти, при равен старт. Най-важното качество, което ги отличава е последователност и да се правят нещата на време, в срок, както и да умееш да делегираш, т.е. да даваш на някой друг да свърши част от работата, без да губиш поглед към общата картина.

Психолозите дават обяснение: причината е в емоционалния интелект. Той е високоразвит при хората, които в живота стават успешни, независимо от училищния си бележник.

Какво е Емоционална интелигентност 

Оказва се, че EQ е по-важен, отколкото коефициента на интелигентност (EQ more important than IQ) . Учени от Харвардския университет дори са убедени, че значението на IQ за постигането на успех в живота е само 20%. И ако човек на ръководен пост притежава висок IQ, но емоционалният му интелект е минимален, едва ли ще успее да реализира потенциала си.

Понятието „Емоционален интелект” е многопластово и сложно. То се формира от редица различни качества, които се проявяват във високо ниво на самооценка, в способността да слушаш и разбираш другите, да предвиждаш поведението им, да контролираш своите и чуждите емоции, в умението да се вземат правилни решения, в способността да влияеш, формираш и мотивираш екип от хора за постигане цели и т.н.

Едно от важните умения на емоционалния интелект е умението адекватно да оценяваш собствените си възможности и ограничения, максимално ефективно да използваш силните си качества и да балансираш слабите си страни.

За EQ масово се заговори след книгата на Даниел Голман „Емоционалното лидерство”. На базата на свое изследване в 200 големи глобални компании той установява, че традиционните до този момент качества, свързвани с лидерството (интелигентност, твърдост, решителност и визия) са недостатъчни за постигане на успех.

Според теорията на Голман, освен с притежаването на тези характеристики, истинските успешни лидери се отличават и с висока степен на емоционална интелигентност, която включва четири основни качества:самоосъзнатост, самоконтрол, съпричастност (емпатия) и социални умения.  Високите резултати в тези категории гарантират на лидера постигането на максимално комфортни и хармонични отношения с околните, уважение и доверие от страна на служителите, а следователно – и траен, устойчив успех в управлението.

Емоционалният интелект е мощно оръжие, а неговият арсенал са:

• Самовъзприятие.Това е способността да се вслушваш във вътрешните си чувства, да осъзнаваш силните и слабите си страни, както и пределите на своите възможности. Хората с развито самосъзнание и самовъзприятие се отнасят към себе си с чувство за хумор, с готовност да овладяват нови умения. Те приветстват конструктивната критика и отзиви за своята работа. Точното познаване на собствените им способности им позволява пълноценно да ги използват, а всичко това им придава обективна увереност в себе си.


• Самоуправление, самоконтрол. Обективната самооценка, способността да се вслушваш в емоциите си, води и до по-високи нива на самоконтрол. Хората, които притежават това умение, намират начини да контролират негативните си емоции, запазват спокойствие и разсъдливост дори във времена на кризи и силен стрес. Те гъвкаво се приспособяват към сложното, в трудните обстоятелства винаги виждат благоприятна възможност, а не опасност.


• Социална възприемчивост. Вслушването в собствените емоции и контролът над тях помагат да се развива съчувствие и съпреживяване спрямо околните. Социалната възприемчивост позволява да се усещат неизказаните чувства на другите. Това е емпатията и благодарение на нея, лесно се намира общ език с хора от най-различни социални слоеве и дори от различни култури.


• Управление на отношенията. Това е умението да използваш способността си да възприемаш емоции (както собствените, така и чуждите), за да градиш ефективно отношения. Това е способността да оказваш влияние върху хората: от умението да избираш верния тон към конкретния човек в зависимост от ситуацията, до способността да привличаш на своя страна привърженици и да получаваш масова подкрепа за своя инициатива. Хората, притежаващи това умение, неизменна са обаятелни и убедителни.

Към четирите основни стълба на емоционалната интелигентност по Голман, напоследък все повече изследователи добавят и пети елемент:

• Умението да се вземат решения. Емоционалният интелект се проявява най-ярко в начина, по който хората вземат решения. Това са пет ключови думи, които отличават хората, които притежават таланта да вземат правилни решения. Думите са: осъзнаване, реалност, критерий, отговорност и безалтернативност.

 Ефективният човек е способен ясно да осъзнава, че се намира в ситуация на избор и ако е изправен пред проблем, то той трябва да бъде решен. Той може максимално обективно да види реалната картина, да „погледне истината в очите”. Осъзнава въз основа на какво (на какви критерии) взема решение в конкретна ситуация. Ефективният човек никога не прехвърля отговорност на други. И накрая, ефективният човек никога не се връща по средата на пътя да търси други варианти. Веднъж взел решение, той твърдо действа в избраната посока.

И още един важен момент. Ако IQ-то се понижава с възрастта, то емоционалният интелект не спира да се развива и усъвършенства през целия живот. А лидерът, който не спира да работи над емоционалния си интелект, постига все по-високи резултати.

Източник: E-executive