На Голяма Богородица вярващите се покланят пред

Пресветата Божия майка

На 15 август Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, един от 12-те големи християнски празници. Преди него е Богородичният пост Празникът се чества и от православни, и от католици. Празнични литургии има в храмовете в цялата страна.

На този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.

Това е най-старият Богородичен празник в църковния календар.  Счита се, че е установен от Апостолите. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4-ти век.



Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Въздигане на хляба

Празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста – преди Преображение Господне и преди Успение Богородично.

Константинополският събор, свикан през 12-и век, при управлението на Патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост от 1-ви до 15-и август. Той е в прослава на Света Богородица, която през целия си живот и особено преди смъртта си, на църковен език – Успението, прекарвала в пост и молитва.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Празникът Успение на Пресвета Богородица, заедно с Благовещение, са от ключово значение за разбиране на призванието и делото на Света Богородица