Митове за захарта

Митове за захарта

7 мита за захарта, на които не бива да вярваме


Нещо, което всеки от нас знае – захарта се нарича „бяла отрова“. Независимо, че изпитваме влечение към различните сладкиши знаем, че трябва да бъдем внимателни и с качеството и с количеството. Трябва да се внимава и със скритата захар – например тази, която съдържат различните напитки

Колко е захарта в газираните напитки?


От друга страна се разпространява много погрешна информация за консумацията на захар и влиянието й върху здравето.

Ето няколко мита за захарта, които е важно да бъдат развенчани, според сайта Lifehack.org.

"Захарта причинява хиперактивност". Този често срещан мит беше разбит от учените след обширно проучване. В изследване родители били помолени да наблюдават поведението на децата си след като изследователите им дали захар. Поведението на всички деца било описано като "проблемно и хиперактивно". В действителност на децата не била дадена никаква захар. Този мит изглежда правдоподобен, защото захарта се консумира в социални обстановки (партита, събития, конференции), на които има много други стимули, които не са свързани с храната – аудио и визуални, които могат да повлияят на настроението.

"Захарта е основната причина за развиване на диабет". Тя не е основният виновник за хората, които се разболяват от диабет, който по-скоро е резултат от заседнал начин на живот, лоши хранителни навици и генетика. Натрупването на нездравословни калории определено допринася за това заболяване, но самата консумация на захар няма автоматично да ви застраши.

"Кафявата захар има по-голяма хранителна стойност от бялата". Сигурно сте чували, че белият хляб е много вреден и сте забелязали тенденцията хората да се хранят вече не само с пълнозърнест хляб, а и с кафяв ориз. Това правило, за съжаление, не важи за захарта! На кафявата захар просто й е добавена меласа. Моля, обърнете внимание, че има разлика между нерафинирана и сурова тръстикова захар, която има кафяв оттенък и е напълно различна като хранителна стойност.

"Натуралната захар е най-полезна". Напоследък в супермаркетите се появи „алтернативна захар”. Кокосовата захар, сиропът от агаве (който се добива от растението агаве, което расте в тропическите и пустинни райони на Мексико) и захарта от фурми се рекламират като по-здравословни варианти на рафинираната версия. Това твърдение е погрешно, защото тялото винаги ще ги преработва по един и същи начин. Тези натурални захари имат добавени минерали, но количеството е минимално. Трябва да се употреби много по-голямо количество, за да се извлече полза.

"Етикетите "без захар" показват, че продуктът е по-здравословен". Ако храната в чинията ви не съдържа захар, значи наистина е по-здравословна за тялото ви, но не се доверявайте на етикетите, на които пише „без захар”. Този надпис често означава, че захарта е заменена с изкуствени подсладители, а те могат много да ви навредят. По-добре е да консумирате натурална захар в умерени количества, отколкото някакво количество изкуствени подсладители.

"Избягвайте плодовете, защото съдържат твърде много захар". Плодовете съдържат голямо количество естествени захари, наречени фруктоза. За разлика от бисквитите или парче торта, плодовете имат други важни хранителни вещества – разтворими фибри, които понижават холестерола и имат противовъзпалителни свойства, както и витамини и антиоксиданти, които предотвратяват болестите. Неразтворимите фибри в плодовете следят поглъщането на захарта в кръвта и помагат да се чувствате заситени по-дълго.

"Щом няма добавена захар в продукта, значи няма да имате проблеми". Само защото етикетът на някой хранителен продукт твърди, че няма добавена захар в него, това не означава, че няма никаква. Много е важно да откривате различните „маскировки” на захарта. Могат да се крият зад имена като декстроза, високофруктозен царевичен сироп, малцов сироп, фруктоза и плодови концентрати. Едно неписано правило е, че всичко, което завършва на „-тоза” се превежда като „захар”.

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.