"Скалолазка" - Владимир Висоцки

Висоцки е специален за мен. Заради песните, театъра, часовете по руски в гимназията, а това беше преди 89
Наистина незабравим, истински бохем, поет с китара, невероятен актьор (част от култовата трупа на "Таганка") - думите трудно рисуват неговия образ, защото харизмата при Висоцки сякаш е дори "в повече". .
Роден на 25 януати 1938 в Москва, умира на 25 юли 1980 г. Един живот в Москва. В 42-годишния му живот му има от всичко по много - любов, страст, успехи, съмнения, алкохол. Три брака, много изпепеляващи връзки и накрая Марина Влади - тяхната история се определя като "една от големите любовни истории на 20 век". Смел, истински, самоубийствен на моменти, краен, но безкрайно талантлив. Песните му, в които текстовете играят най-важната роля (разбира се, в комбинация с така характерния дрезгав глас), улавят моментите, състоянията, надеждите и често неизказаните мисли на смутните времена, в които живее.
Когато Висоцки умира (това става по време на бойкотираните от Запада летни олимпийски игри в Москва), съветската преса не съобщава за неговата смърт, с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия. Западните станции, като „Гласът на Америка“, пускат негови песни, а пред театър „Таганка“ се стича огромна тълпа. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.
"Спасите наши души", "Лирическая", "Большой Каретной", "Песен за приятеля" ... когато споменем името на Висоцки за всеки от нас зазвучава различна песен.
Любимата ми песен на Висоцки е "Скалолазка"!

Я спросил тебя: - Зачем идете в горы вы?-
А ты к вершине шла, а ты рвалася в бой.
- Ведь Эльбрус и с самолета видно здорово! -
Рассмеялась ты и взяла с собой.

И с тех пор ты стала близкая и ласковая,
Альпинистка моя, скалолазка моя!
Первый раз меня из трещины вытаскивая,
Улыбалась ты, скалолазка моя.

А потом, за эти проклятые трещины,
Когда ужин твой я нахваливал,
Получил я две короткие затрещины -
Но не обиделся, а приговаривал:

- Ох, какая же ты близкая и ласковая,
Альпинистка моя, скалолазка моя!
Каждый раз меня по трещинам выискивая,
Ты бранила меня, альпинистка моя.

А потом на каждом нашем восхождении -
Ну почему ты ко мне недоверчивая?! -
Страховала ты меня с наслаждением,
Альпинистка моя гуттаперчевая.

Това е Кавказ - една история за любов и върхове (снимка личен архив)

Ох, какая ты неблизкая, неласковая,
Альпинистка моя, скалолазка моя!
Каждый раз меня из пропасти вытаскивая,
Ты ругала меня, скалолазка моя.

За тобой тянулся из последней силы я,-
До тебя уже мне рукой подать.
Вот долезу и скажу: - Довольно, милая!..-
Тут сорвался вниз, но успел сказать:

- Ох, какая же ты близкая и ласковая,
Альпинистка моя, скалолазка моя!
Мы теперь одной веревкой связаны -
Стали оба мы скалолазами.
1966