Никога няма да бъдете щастливи, ако вечно търсите в какво се състои щастието. Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.“
Албер Камю

Да признаем: Накъдето и да погледнем днес, откриваме съвети за щастие. Книги ни обещават да ни разкрият тайната на живота в хармония. Сайтове сочат кои са действията, които трябва да предприемаме, за да станем по-щастливи. В този смисъл понякога се заблуждаваме, че дните ни трябва да бъдат фокусирани изключително и само върху търсенето на лично щастие. Така щастието става априори недостижима цел. Обричаме се на мъка.

Това коментира в блога MarcandAngel Ейнджъл Черноф от САЩ. Според нея в съвременната култура търсенето на щастие за мнозина се е превърнало в обсебване. Тя изброява 7 грешки, които допускаме в усилията си да се почувстваме по-добре.Тези грешки са следните:

7 грешки, които допускаме в търсене на щастието

• Виждаме застоя и нарастващата болка като окончателен провал в опитите да станем по-щастливи. Когато активно преследваме щастието всичко, което ни прави нещастни, може да изглежда като провал в усилията ни. Например обикновеният момент на застой или периодите на борба с предизвикателства. В действителност тези неща са неизбежни и нормална част от личностния растеж. Понякога е по-лесно да се почувстваме депресирани и в капана на очакванията си. Тогава им позволяваме да извлекат най-доброто от нас. Трудните моменти са просто възможности, зад които се крие нещо по-голямо и по-добро.


• Пристрастяваме се към източниците на краткотрайно удоволствие. В опитите да станем по-щастливи често търсим кратка наслада, защото тя е по-лесна за постигане. Това може да бъде нездравословно. Например, може да открием, че се чувстваме тревожно, ако не се сдобием с нещо, което сме очаквали с нетърпение, като вълнуваща ваканция в близкото бъдеще. Разчитането на преживявания, които даряват краткосрочно удоволствие, само ни оставя с усещането да искаме още и още. Тези преживявания може да се превърнат в същински наркотик, от който имаме нужда. Удоволствието, изживяно закратко, обаче не предлага чувство за дълбоко удовлетворение. Дълготрайното щастие не се намира в малки дози наслада, а в значими човешки изживявания с времето като работата със страст, преодоляването на големите трудности, придобиването на нови умения и успеха на усилията ни да направим живота на други хора по-добър.


• Пренебрегваме невероятните хора наоколо. Преднамереното търсене на щастието може да ни направи крайно егоцентричен човек.


• Позволяваме на очакванията ни за бъдещето да ни лишат от радостта от настоящите истински изживявания. Спомнете си за моментите, когато сте очаквали нещо с нетърпение. Например, ако сте си представяли как се разхождате с партньора си на плажа или как си прекарвате по време на мечтана почивка. Може би ви се е случвало когато моментът наистина настъпи, да се чувствате нещастни заради множеството очаквания, които сте имали в предварителните си представи. Твърде често ставаме решени да се чувстваме щастливи по един определен начин в даден конкретен момент и накрая се оказва, че изживяването не отговаря на очакванията ни.


• Отказваме се от страхотни възможности за бъдещето, за да се сдобием с временен комфорт. Опитът сочи, че ако искаме да открием нови и интересни начини да се развием житейски, не е възможно да се чувстваме щастливи непрекъснато по пътя към сдобиването с тях. Малко дискомфорт винаги е нужен, за да достигнем прага на моментите на голямо развитие.


• Търсим щастието на погрешните места. Например в нов апартамент, в това да бъдем известни, в определена сума пари. Мнозина страдат от синдрома „Ще стана щастлив, когато...“. А истинското щастие е само вътрешна настройка на човека. То е в самия него, там трябва да се намери. Не можем да го получим от друга личност или предмет.


• Свързваме щастието с въображаема идея за съвършенство. Перфектните хора, места и проекти не съществуват. Те са илюзорна цел, невъзможна за постигане.