Ден на занаятите
На 29 юни се отбелязва Ден на занаятите. Чества се на църковния празник на Свети Петър и Свети Павел – Петровден.
Занаятчийството се възприема като стара традиция в ново измерение - включва множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Такива са грънчарство, ножарство, везбарство, гайтанджийство, килимарство и много други.
Това е празник на дърворезбари, ножари, оръжейници, медникари, тъкачи, майстори на плетиво, везба, плъсти, кукли, писани яйца и сувенири, стъклопис, рисуване върху коприна, кошничарство, свещолеене… Измайстореното е направено с мерак, с душа и сърце, затова има и собствено очарование.
Традиционното убеждение на българите е, че занаят не се учи, занаят се краде. Само част от това е така, признават съвременните майстори. Някои се смятат за избрани да учат конкретен занаят и казват, че всичко им се дава от майсторите. Други признават, че са самоуки, а учителят им е Интернет. Според тях, в 21-ви век в глобалната мрежа може да се намери всичко, затова ако има желание, има и начин. Всички обаче са категорични в едно – занаятът е любов и измайстореното се прави, за да остане и да се предаде на поколенията.
Освен, че притежават сръчност и умения, майсторите са и много сладкодумни. Те държат да се знае - занаятите са част от традиционната българска култура, която е основа на националната ни идентичност.
Занаятчийството се възприема като стара традиция в ново измерение - включва множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Такива са грънчарство, ножарство, везбарство, гайтанджийство, килимарство и много други.
Това е празник на дърворезбари, ножари, оръжейници, медникари, тъкачи, майстори на плетиво, везба, плъсти, кукли, писани яйца и сувенири, стъклопис, рисуване върху коприна, кошничарство, свещолеене… Измайстореното е направено с мерак, с душа и сърце, затова има и собствено очарование.
Традиционното убеждение на българите е, че занаят не се учи, занаят се краде. Само част от това е така, признават съвременните майстори. Някои се смятат за избрани да учат конкретен занаят и казват, че всичко им се дава от майсторите. Други признават, че са самоуки, а учителят им е Интернет. Според тях, в 21-ви век в глобалната мрежа може да се намери всичко, затова ако има желание, има и начин. Всички обаче са категорични в едно – занаятът е любов и измайстореното се прави, за да остане и да се предаде на поколенията.
Освен, че притежават сръчност и умения, майсторите са и много сладкодумни. Те държат да се знае - занаятите са част от традиционната българска култура, която е основа на националната ни идентичност.
Българската шевица е таен код. Който може да го разчете, може да разбере традицията на българите.
0 Коментара