Росен, роксосан, селим – това са народни наименования на многогодишното цъфтящо тревисто растение Dictamnus Albus.

Росенът вирее почти на цялата територия на страната ни. Обича сухи, каменисти места до 1200 метра надморска височина. Най-често се среща там, където почвата е богата на варовик. Високо е около метър.

Цъфти през юни с бели, розови или червени цветове, които отделят голямо количество етерично масло. Казват, че ако при горещо и слънчево време се поднесе запалена клечка кибрит към цветовете, във въздуха може да избухне пламък. Отделя се черен дим, но растението остава незасегнато от огъня.

Dipartimento di Biologia, Università di Trieste - Picture by Andrea Moro - Comune di Trieste, località Basovizza, presso della Foiba. , TS, FVG, Italia, - Image licensed under a Creative Commons Attribution Non Commercial Share-Alike 3.0 License

Росенът е отровно и едновременно лечебно растение – също като двойнствената природа на русалките, които могат да разболеят, но и да излекуват човека. Счита се, че росенът е любимото цвете на фееричните създания. С него те вият венци и украсяват косите си. Ароматът му ги опиянява, а когато са щастливи, стават милостиви към хората. През цялата година приказните красавици живеят накрай свят. При хората идват само веднъж годишно – през пролетта, когато трябва да наросят цъфналите ниви, за да има хляб. Пристигат в сряда и започват да вият китки от росен и пелин. А в неделя ръсят с тях нивите. Оттук идва и наименованието на периода – Русалска неделя или Русаля.

росен камен