На 10 февруари църквата почита паметта на Свети мъченик Харалампий. От незапомнени времена той се счита за покровител на пчеларите, които на същия ден отбелязват своя професионален празник, а в църквата се носи мед за освещаване. Според народните представи светецът е господар на чумата – страховитата старица, която се умилостивява с мед. В българския фолклорен календар има и други дати, отредени за почит към пчелата и благословените продукти, с които тя дарява хората. През юли е денят на Свети Прокопий, когото народът ни нарича пчелар. Тогава също се извършват ритуали за добър добив на мед, за здраве и плодородие.


 На 8 юли се Православната църква почита Свети Прокопий.
Денят се отбелязва и като празник на меда, пчелите и пчеларите.

От меда по-сладко няма, от любе по-мило няма” – този мотив често се среща в народните песни.
Медът е „участник” във всички важни ритуали. На сватба с мед мажат горния и долния праг на къщната врата, през която ще мине булката. Без мед не се кадят трапезите на Бъдни вечер, срещу Сурваки и Водици. С хляб, намазан с мед, умилостивяват някои от най-страшните болести /Баба Шарка, чумата и др./. Такъв хляб се раздава за здраве – за предпазване от болести, а също и след дълго боледуване. С мед и восък магия не може да се направи, но с тях се развалят уроки, премахват се влияния от „лоши очи” и „лоша среща”. Използват се в рецепти на народната медицина, за жертвени блюда. Сам по себе си восъкът е жертва пред Бога, защото от него се правят вощениците, които палим в храма.

pchela cvete

„Чудна малка девойка из ливади летяла”


 „Чудна малка девойка из ливади летяла, чудни песни пеяла, като се дома върнала, блага гозба сготвила” – това е една от най-разпространените гатанки за пчелата. На нея са посветени лазарски и коледни песни, в които се отправя пожелание към младите момичета да са трудолюбиви като пчелите, а когато му дойде времето – да се роят като тях. Разказват се и легенди, които обясняват как „благословената от Бога буболечка” получила безценен дар – всичко, що излиза от нея, да е благо и лековито.

Много, много отдавна, пчелата направила голяма услуга на Господ, но самата тя пострадала. За да й се отплати, той я благословил. Ето какво се случило, според легендата: Господ решил да се ожени за слънцето и поканил всички живи създания. Само дявола не поканил. Ядосал се повелителят на злото, яхнал заек и отишъл до къщата на Господ. Засмял се и започнал да говори нещо. За да узнае какво бърбори дяволът, Бог изпратил пчелата, която „леко лети и бързо върви”. Кацнала тя на капата на дявола и подслушала какво говори: „Колко е глупав тоя да се ожени за слънцето. Сега едно слънце грее и през лятото изгаря всичко. Ами като се намножат слънцата, тогава какво ще стане?” Пчелата литнала да каже какво е чула, но дяволът я съгледал и я подгонил. Започнал да хвърля по нея стрели и я уцелил в кръста. Ранена, прекършена на две, тя едва се спасила, но стигнала при Господ. Разказала му всичко, той се размислил и отменил сватбата. Но пчелата била отчаяна – освен ранена, от страх тя се била „изпуснала”, срам я било да се появи пред останалите гости. Тогава Господ я утешил и рекъл: „Мълчи, не плачи! Ще живееш и така – прекършена на две. И пак ще бъдеш хубава и гиздава и всякога ще пееш. А за мръсотиите не се бой, отсега нататък нека бъдат благословени да миришат хубаво. Нека ми ги поднасят като най-приятен и мил подарък. Нека това, що е мръсно и за срам у другите животни, за теб да бъде чисто, сладко и свято.” Така пчелата станала за почит и похвала пред всички, а „нечистотиите” й станали на мед и восък. Тази история е записана в началото на ХХ век от известния български етнограф Димитър Маринов. Подобни приказки той е намерил в селата около София, Ботевград, Монтана, Свищов и др.

Според друга легенда благословията била дадена още преди създаването на света. Тогава Господ и дяволът се надпреварвали кой пръв ще сътвори земята, небето и животните, всеки обмислял своя план. Пчелата отново била таен пратеник на Бога и подслушала какво казал дяволът – Господ може да направи земята по-малка от небето и да я покрие с него, за да запази хора и животни. Краят на историята се повтаря – чудната буболечка била забелязана и ранена от символа на злото, а след това – наградена от Бога.

Вярва се, че душите на кръстените деца се превръщат в пчелици и отиват в рая, където кръжат около райското дърво. Поверието гласи, че от Велики четвъртък до Спасовден душите на мъртвите идват на земята като пчелици и мушици и жужат около цветовете на ягодите.

Източник: БНР