Модна фотография

Фотосесиите често са част от цялостна рекламна кампания на нов или водещ продукт на моден бранд, състояща се от поредица рекламни акции. Решаваща е концепцията на креативния екип и ролята на фотографа, етапът на проучване и подготовка. Нещата трудно се постигат само със ентусиазъм. Висшият пилотаж и майсторство се състоят в това да се постигне онази убедителност, истинност, непринуденост и дозирана провокация на нови гледни точки.

Провокациите към обществото често граничат с абсурд или скандал. Харизмата и силата на резултата пък крият не само много труд и талант, но и много стоицизъм и дори себеотрицание в полза на изкуството. Можем да си представим как моделите рискуват здравето си на снимки в жеги или арктически условия. Друг е въпросът, заслужава ли си жертвата, но някои върховни кадри със сигурност остават част от историята на бранша завинаги.

Историята на този тип фотография датира от почти 100 години. Но активното използване на фотографията в рекламата е от края на 20-те години на XX век. Издателства и рекламни агенции откриват революционно новия за пазара отдел "Реклама". Художници и фотографи от онова време, които принадлежат към различни движения, се присъединяват към света на търговията. Маркетинг специалистите бързо осъзнават, че не рисунката, а именно снимката създава усещане за истинност и убедителност. Разбира се, разцвета на рекламата и фотографията има своя пик и това е формирането на потребителското общество през 50-те и 60-те години.

Водещите модни списания привличат най-талантливите фотографи. Такива са Ървин Блуменфелд, един от патриарсите в бранша.

Ървин Блуменфелд - Той бил най-скъпо платеният фотограф в света. Никой друг преди или след него няма толкова снимки на кориците на Vogue и Harper’s Bazaar.

Жорж Дамбе, пред чиито фотоапарат застават Бриджит Бардо, Дориан Лий, Сюзън Паркър и снима в най-екзотичните кътчета на света.

Не можем да отминем лесно разпознаваемия Ричард Аведон - безспорен гений на модната фотография.

Ричард Аведон - Една от най-известните му снимки е направена през 1981 г. и показва актрисата Настася Кински, обвита от жив питон. Фотосесията продължава 2 часа – фотографът все не успява да улови нужното положение на бирманската змия. Накрая, когато влечугото целува момичето по бузата, Аведон натиска копчето и създава една от най-прочутите снимки на 20 век.

Ървин Олаф също ще остане в историята не само с кадъра на монахините в дънки, но и с много други свои исторически фешън фотографии.

Erwin Olaf Mature, фотогалерия Зрелост

Патрик Демашлие, споменат нееднократно във филма "Дяволът носи Прада", също като много свои колеги излиза далеч от традицията в този жанр.

PATRICK DEMARCHELIER, LAETITIA, 1997

Впрочем, експериментът и откривателството са движещите сили на тази индустрия. Тя неизбежно върви ръка за ръка със стиловите течения в изкуствата и културата. Общата умора от перфектни, идеални и блестящи образи повежда авторите в търсене на провокативните стилови направления. Дори Салвадор Дали съратничи на Филип Халсман и Хост Пи Хорст в сюрреалистичните им търсения.

Хелмут Нютън дръзко навлиза в еротиката и тя си остава негова запазена марка.

Давид Лашапел е също от новаторите във модната фотография.

А от женските имената не може да не споменем Лилиан Басман с високо художествените си кадри.

Ветеранката в бранша Ани Лейбовиц е от тези, които могат да се похвалят с рекордни хонорари. Теренс Донован, Марио Тестино /любимецът на Лейди Ди/... и т.н.

Без амбицията да сме изчерпателни, много са авторите, оставили следа и много са периодите и стиловите направления, през които модната фотография е криволичила през годините до тук. Минимализъм, кич и ужас, постапокалипсис, както и пародията на американската поп култура са част от теченията.

С връщането на модата от 60-те години на миналия век се върна и интересът към модните икони от това време. Завърна се вкусът към класата, джаза и безусловното преклонение пред френския шик.

По пътя си до последните две десетилетия модата успя да натрупа стилова и техническа опитност, чрез които се достига до много идейни шедьоври. От началото на този последен отрязък – около 1995 г., модната фотография видимо е обърнала поглед към черно/белия и по-монохромен колорит.

Докато 20 години по-късно виждаме как избухва в цветове и цветя. И те са буквално навсякъде, а жените винаги ще са влюбени в тях. Пикът на тази тенденция е 2014-та година, следваща посока в момента се явяват абстрактните и геометричните форми.

Новото е добре забравеното старо, както винаги е било. При съпоставянето на емблематични модни фотографии от миналото и настоящето, модният историк Лила Рамзи нагледно илюстрира цикличния характер на тази индустрия. Нейната серия Part Noveau разкрива как в част от кадрите просто е взаимствана дадена оригинална идея, а в други изкопирана буквално.

Part Nouveau

За жалост това не значи, че новата версия е по-добра от оригинала. Тук започва да става и все по-спорен въпросът - доколко фотографията остава изкуство... Но вероятно отговорът е в тънката и размита граница или в умелата симбиоза. Рецепта за успех няма, именно защото техниките на работа бързо омръзват и се изчерпват.

Разказ на модния експерт Фани Албайрак за БНР. Снимките след търсене и четене за имената на фотографите в статията