Интелигентността на детето зависи от майката

Интелигентността е наследствена по майчина линия

Майката има решаваща роля за нивото на интелигентност на детето

След като анализирали отношението на група майки към техните деца 7 години, учени от Вашингтонския университет установили, че здравата емоционална връзка между майка и дете е изключително важна за растежа на някои части от неговия мозък.

Децата, чиито емоционални и интелектуални нужди били задоволени от майките им, на 13-годишна възраст имали с 10% по-голям хипоталамус от връстниците с емоционално дистанцирани майки. Хипоталамусът е частта от мозъка, която отговаря за паметта, ученето и реакцията към стрес.

Силната връзка с майката дава на детето й чувство за сигурност, което му позволява да изучава света с увереност, че е способно да разреши различни проблеми и да достигне пълния си потенциал.

Дори генетиката подкрепя ролята на майката в израстването на малчуганите. Учени от Глазгоу провели проучване сред 12 686 младежи на възраст между 14 и 22 години няколко години и заключили, че интелигентността им може до голяма степен да бъде предвидена генетично. По-вероятно е гените на интелигентността да бъдат предадени на детето от майката, защото ги пренася X-хромозомата, а жените разполагат с две такива за разлика от мъжете.

Изследванията сочат, че бебетата, които са получили допълнителна доза от майчините си гени, развиват малко по-големи глави и по-голям мозък, но по-малки тела. И обратното – децата, получили по-голяма доза от бащините си гени, разполагат с по-малък мозък и по-големи тела.

Докато ембрионът расте, клетките с бащините гени се грижат за нашето оцеляване. Те се натрупват в лимбичната система на мозъка (отговорна за агресивността, глада и секса).

Същевременно изследователите твърдят, че бащините клетки не се срещат в церебралния кортекс, в който се развиват по-голяма част от когнитивните функции – интелигентност, планиране, езикови умения и разсъждаване.

Интелигентността не е 100% генетична

Други проучвания показват, че майките играят ключова роля в интелектуалното развитие на децата чрез физическия и емоционалния си контакт с тях. Нещо повече – малчуганите, които имат по-здрава и сигурна връзка с майките си, са по-постоянни и демонстрират по-малко фрустрация, когато разрешават трудни проблеми.

Следователно – голяма част от нашата интелигентност е и следствие от средата, в която живеем, от стимулацията и личностните характеристики.

Интелигентността е способността ни да разрешаваме проблеми. Когато се опитваме да намерим решение, нашият мозък работи като едно цяло. Той въвлича различни емоции и активира други процеси, като например интуиция. Така че от генетична гледна точка решаването на проблеми е процес, в който взимат участие гените на бащата.

Също така не забравяйте, че интелигентността се нуждае от постоянни тренировки. Нашият мозък е мускул, който трябва да се стимулира ежедневно – с нови предизвикателства и интересни задачи.

Без значение какво казва генетиката, бащите не трябва да се потискат от тези проучвания. Те допринасят не по-малко за развитието на детето от майките, като винаги са насреща, предоставят емоционална подкрепа и са истински модели за поведение.

Източник: BrightSide