Харуки Мураками
Това са някои от най-вдъхновяващите мисли на японския писател Харуки Мураками. От в-к The Guardian го наричат "един от най-големите съвременни романисти". Първият му роман, "Чуй вятърът как пее" излиза през 1979 г. и веднага му спечелва престижно отличие в родната му страна. Днес Мураками живее в САЩ. Книгите му се превеждат по цял свят. Всяка от тях се продава в над 2 милиона екземпляра. Това го превръща в най-популярния автор от Страната на изгряващото слънце.
"Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си."
"Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разкъсват на парчета."
"Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря."
"Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността."
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор."
"За каквото и да мечтаят, колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго освен себе си."
"Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая умират."
"Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив."
"Каквото и да търсиш, то няма да дойде във формата, в която го очакваш."
"Случайните срещи ни карат да продължаваме напред."
"Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си."
"Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разкъсват на парчета."
"Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря."
"Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността."
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор."
"За каквото и да мечтаят, колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго освен себе си."
"Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая умират."
"Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив."
"Каквото и да търсиш, то няма да дойде във формата, в която го очакваш."
"Случайните срещи ни карат да продължаваме напред."
0 Коментара