Защо баба е по-добра от мама

За никого не е тайна, че всяко дете обожава баба си, дори повече от майка си. Това може и да ви обижда като родители, но признайте, че и вие храните подобни чувства към бабите си. Ето 10 основателни причини защо баба е по-добра от мама.

Баба готви по-добре
Колкото и вкусни да са на мама манджите, друго си е баба да ти сготви. Дали защото има повече кулинарен опит или пък защото тайната й подправка е капка любов, но за никого не е тайна, че на баба гозбите са по-вкусни. А и освен това баба няма нищо против да готви заедно с внуците си, нищо че в кухнята ще настане война с брашно и яйца. Важното е децата да са щастливи.

Баба има повече време за игра с внуците
Ако мама и тати обичайно са заети, особено когато става дума за игри, баба винаги е насреща. Никога няма да чуете от баба:
„Сега нямам време, изчакай малко.“
„О, игри? Не ме занимавай, върви си играй със сестра си!“
„Не виждаш ли, че съм зает?!“
И после се чудите защо нямате спомен от детството ви с вашите родители, а си спомняте моментите с баба и дядо пределно ясно.

Баба глези
Това не се харесва на родителите, но децата са истински фенове на бабите си, защото ги глезят.

Баба е търпелива
Родителите винаги бързат и винаги гонят някакъв график. Докато бабите са винаги готови да изчакат още 5 мин детето да си поиграе в парка.

Баба е добър слушател
Докато при мама важи правилото „Всичко казано може да се използва срещу теб“, то бабите са прекрасни слушатели и никога няма да накарат детето да съжалява, че им е споделило нещо.

Баба не критикува
Родителите постоянно намират за какво да се карат на децата – не са си подредители стаята като хората, облякли са си дрехите наобратно, нацапали са дивана с шоколад. Докато баба е тази, която ще се радва и поощрява всичко, което детето е направило, макар и по грешния начин.

На баба може да се разчита за всичко
Баба е тази, която ще помогне в труден момент, която ще разбере проблемите на детето, която може да пази тайна.

Генерации - баба, мама и аз

Баба и внуче
Баба внучето приспива
и му пее тя сънлива:
— Нанкай, внуче, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.
Баба клюма, клюма, пя,
после сладичко заспа.
Внучето се понадигна
и на баба песен викна:
— Нанкай, бабо, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.
Нанкай, бабо, в топла стая —
аз навън ще поиграя!
Автор: Васил Стоянов

Източник: www.rozali.com