Какво е антропоморфизъм
За разговорите с домашния любимец или с автомобила има научна причина и тя е свързана със социална интелигентност, твърди поведенческият психолог д-р Никълъс Епли от Чикагския университет, съобщи в. "Дейли мейл", предаде БТА.
Приписването на човешки качества върху природни явления и животни се нарича антропоморфизъм.
Антропоморфия, също персонификация е приписване на човешка форма и други характеристики на животни, неодушевени предмети и обекти, природни феномени и стихии, концепции или митологични същества. (от старогръцки ανθρωπος, антропос – „човек“; и μορφη, морфе – „форма“)
"Исторически антропоморфизмът се смята за признак на детинщина или глупост. Всъщност той е естествен вторичен продукт на тенденцията, която обуславя уникалността на човешкия ум. Никой друг вид не проявява такава тенденция", каза д-р Епли.
Независимо дали го осъзнават, хората придават човешки качества на предмети и явления през цялото време. Най-често срещаната проява на това е наричането на предмети с човешки имена.
Причините да го правим е, че ни е присъщо да ни се привиждат лица навсякъде. Освен това приписваме разум на нещата, които харесваме, а непредвидимостта сме склонни да асоциираме с човешкото.
Затова хората често одушевяват автомобила си. Анкета сред 900 души показа, че тези, които харесват колата си, са по-склонни да говорят за нея сякаш има характер и интелект. Заради непредвидимостта й, ако се развали или направи нещо неочаквано, започваме да й говорим.
Макар и да не е доказана ясна връзка между антропоморфизма и социалната интелигентност, според д-р Епли връзката е силна, защото колкото по-често хората се ангажират с друг разум, толкова по-успешно интерпретират намеренията му, а това ни прави социално интелигентни.
Д-р Епли е правил експерименти с хора и часовника "Клоки", който буди, като скача върху човека или бяга от него. На едната част от групата той казал, че часовникът е предвидим, а на другата - непредвидим. След като ги оставил насаме с него, ги запитал дали часовникът е разумен.
Участниците от "предвидимата" група по-често казвали, че той е умен. Направеният им магнитноядрен резонанс разкри, че се активират същите зони на мозъка, с които мислят за съзнанието на други хора.
Персонификацията е фигура на речта и е използвана в литературата от времето на Омир. Тя е особено често срещана в алегорията.
Характерно за голяма част от религиите по света е да изобразяват божествата, които почитат, в антропоморфен вид – т.е. с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките. Такива примери можем да намерим в Гръцката, Римската и др. митологии. В тотемистичните религии божествата най-често са зооморфни.
Говорите си с колата и домашния любимец? Ето какво означава това
Приписването на човешки качества върху природни явления и животни се нарича антропоморфизъм.
Антропоморфия, също персонификация е приписване на човешка форма и други характеристики на животни, неодушевени предмети и обекти, природни феномени и стихии, концепции или митологични същества. (от старогръцки ανθρωπος, антропос – „човек“; и μορφη, морфе – „форма“)
"Исторически антропоморфизмът се смята за признак на детинщина или глупост. Всъщност той е естествен вторичен продукт на тенденцията, която обуславя уникалността на човешкия ум. Никой друг вид не проявява такава тенденция", каза д-р Епли.
Независимо дали го осъзнават, хората придават човешки качества на предмети и явления през цялото време. Най-често срещаната проява на това е наричането на предмети с човешки имена.
Причините да го правим е, че ни е присъщо да ни се привиждат лица навсякъде. Освен това приписваме разум на нещата, които харесваме, а непредвидимостта сме склонни да асоциираме с човешкото.
Затова хората често одушевяват автомобила си. Анкета сред 900 души показа, че тези, които харесват колата си, са по-склонни да говорят за нея сякаш има характер и интелект. Заради непредвидимостта й, ако се развали или направи нещо неочаквано, започваме да й говорим.
Макар и да не е доказана ясна връзка между антропоморфизма и социалната интелигентност, според д-р Епли връзката е силна, защото колкото по-често хората се ангажират с друг разум, толкова по-успешно интерпретират намеренията му, а това ни прави социално интелигентни.
Д-р Епли е правил експерименти с хора и часовника "Клоки", който буди, като скача върху човека или бяга от него. На едната част от групата той казал, че часовникът е предвидим, а на другата - непредвидим. След като ги оставил насаме с него, ги запитал дали часовникът е разумен.
Участниците от "предвидимата" група по-често казвали, че той е умен. Направеният им магнитноядрен резонанс разкри, че се активират същите зони на мозъка, с които мислят за съзнанието на други хора.
Персонификацията е фигура на речта и е използвана в литературата от времето на Омир. Тя е особено често срещана в алегорията.
Характерно за голяма част от религиите по света е да изобразяват божествата, които почитат, в антропоморфен вид – т.е. с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките. Такива примери можем да намерим в Гръцката, Римската и др. митологии. В тотемистичните религии божествата най-често са зооморфни.
0 Коментара