Слънчево затъмнение
Колкото и да е кратък човешкият живот на всеки от нас може да се случи да видим слънчево затъмнение. Такова ни се случи на нас в България на 4.01.2011 г.
Последното частично слънчево затъмнение, наблюдавано от територията на страната, е било на 4 януари 2011 г. Пълно лунно затъмнение над България не е имало от 11 август 1999 г.
Такава възможност да видят слънчево затъмнение след 99 години имат в САЩ на 21 август 2017 г. Наричат го "Американското затъмнение"
Затъмнението, доколкото то бележи изчезване, скриване на светлината, е повсеместно възприемано като драматично събитие.
В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия - гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите - Слънцето е ставало плячка на вълци.
На гръцки eclipse означава изоставяне, защото тогава слънцето “изоставя” земята.
Днес е различно. Днес ние знаем предварително кога ще се случи и наблюдаваме небесния спектакъл.
Един любим момент от книга и от филм е който знанието за слънчевото затъмнение се използва. В “Янки от Кънектикът в двора на крал Артур” Марк Твен използва легендата за Христофор Колумб, който изумява диваците, като им казва, че ще скрие луната, знаейки, че предстои лунно затъмнение. Героят на Марк Твен Ханк Морган е щял да бъде изгорен на клада, но тогава той “предрича” слънчево затъмнение, за което знае, че ще се случи. Той заявява, че има власт над слънцето и спечелва свободата си.
В България затъмнението (слънчевото и лунното) се е схващало от народа като поличба за предстоящи нещастия и беди - болест, война, глад, смърт. Затъмнението се получава в резултат на магия. В Северозападна България пък е било разпространено поверието, че слънчевото и лунното затъмнение се получават заради върколак, който е глътнал небесните светила (светещия диск).
Индийците не са излизали от къщите си по време на затъмнение, защото са вярвали, че това носи лош късмет. Някои хора пък се потапяли до вратовете си във вода - знак на преклонение пред слънцето, който е трябвало да им помогне да се пребори с дракона.
В Камбоджа са тълкували затъмнението в благоприятен или неблагоприятен смисъл съобразно начина, по който то става.
В случай на затъмнение в исляма съществуват канонически предписания, а в будизма - церемонии. Те често биват свързвани със смърт: това е смърт на небесното светило. Казват, че то е погълнато от чудовище (индуиския Раху, който е лакомник). На китайски думата затъмнение и глаголът ям (tch’eu) са означени с един и същ йероглиф: луната бива изядена от една жаба. (Като малка имах една книжка в която крокодил беше глътнал слънцето)
В древно Перу съществуват четири обяснения на затъмнението. Но така или иначе ги възприемат като лоша поличба. Слънчевото затъмнение е един от знаците, предизвестили идването на испанците и упадъка на империята на инките.
- според най-древното поверие едно чудовище ягуар или змия поглъща светилото
- звездата е болна и умира
- слънцето се скрива от гняв срещу хората
- осъществява се божественият съюз Слънце - Луна; Двете светила се сливат, като луната е съблазнила и покорила слънцето - това напомня на вярвания като в Китай, че ин се наслагва върху ян
Често затъмнението се възприема като голям дракон, който изяжда Слънцето. Инките са се опитвали да сплашат съществото, изяло слънцето.
Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба. Древните хора дори са правили опити да прогонят "нападателя" - в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.
Трябвало да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.
Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.
Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, "хвръкват".
Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци. Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.
Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.
"По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления", казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон.
Николай Коперник (1473 - 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.
Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да "заковат" механиката на Слънчевата система.
В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
"Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма", се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с "погрешни представи" относно затъмненията.
Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.
източник: познания като студент завършил физика (изпити по астрономия, астрофизика), статия на Франс прес цитирана от БТА
Последното частично слънчево затъмнение, наблюдавано от територията на страната, е било на 4 януари 2011 г. Пълно лунно затъмнение над България не е имало от 11 август 1999 г.
Следващото пълно слънчево затъмнение над България ще бъде на 3 септември 2081 г
Такава възможност да видят слънчево затъмнение след 99 години имат в САЩ на 21 август 2017 г. Наричат го "Американското затъмнение"
Затъмнението, доколкото то бележи изчезване, скриване на светлината, е повсеместно възприемано като драматично събитие.
В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия - гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите - Слънцето е ставало плячка на вълци.
На гръцки eclipse означава изоставяне, защото тогава слънцето “изоставя” земята.
Днес е различно. Днес ние знаем предварително кога ще се случи и наблюдаваме небесния спектакъл.
Един любим момент от книга и от филм е който знанието за слънчевото затъмнение се използва. В “Янки от Кънектикът в двора на крал Артур” Марк Твен използва легендата за Христофор Колумб, който изумява диваците, като им казва, че ще скрие луната, знаейки, че предстои лунно затъмнение. Героят на Марк Твен Ханк Морган е щял да бъде изгорен на клада, но тогава той “предрича” слънчево затъмнение, за което знае, че ще се случи. Той заявява, че има власт над слънцето и спечелва свободата си.
В България затъмнението (слънчевото и лунното) се е схващало от народа като поличба за предстоящи нещастия и беди - болест, война, глад, смърт. Затъмнението се получава в резултат на магия. В Северозападна България пък е било разпространено поверието, че слънчевото и лунното затъмнение се получават заради върколак, който е глътнал небесните светила (светещия диск).
Индийците не са излизали от къщите си по време на затъмнение, защото са вярвали, че това носи лош късмет. Някои хора пък се потапяли до вратовете си във вода - знак на преклонение пред слънцето, който е трябвало да им помогне да се пребори с дракона.
В Камбоджа са тълкували затъмнението в благоприятен или неблагоприятен смисъл съобразно начина, по който то става.
В случай на затъмнение в исляма съществуват канонически предписания, а в будизма - церемонии. Те често биват свързвани със смърт: това е смърт на небесното светило. Казват, че то е погълнато от чудовище (индуиския Раху, който е лакомник). На китайски думата затъмнение и глаголът ям (tch’eu) са означени с един и същ йероглиф: луната бива изядена от една жаба. (Като малка имах една книжка в която крокодил беше глътнал слънцето)
В древно Перу съществуват четири обяснения на затъмнението. Но така или иначе ги възприемат като лоша поличба. Слънчевото затъмнение е един от знаците, предизвестили идването на испанците и упадъка на империята на инките.
- според най-древното поверие едно чудовище ягуар или змия поглъща светилото
- звездата е болна и умира
- слънцето се скрива от гняв срещу хората
- осъществява се божественият съюз Слънце - Луна; Двете светила се сливат, като луната е съблазнила и покорила слънцето - това напомня на вярвания като в Китай, че ин се наслагва върху ян
Често затъмнението се възприема като голям дракон, който изяжда Слънцето. Инките са се опитвали да сплашат съществото, изяло слънцето.
Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба. Древните хора дори са правили опити да прогонят "нападателя" - в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.
Трябвало да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.
Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.
Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, "хвръкват".
Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци. Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.
Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.
"По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления", казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон.
Николай Коперник (1473 - 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.
Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да "заковат" механиката на Слънчевата система.
В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
"Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма", се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с "погрешни представи" относно затъмненията.
Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.
източник: познания като студент завършил физика (изпити по астрономия, астрофизика), статия на Франс прес цитирана от БТА
0 Коментара