Историята на прислужницата

Третият сезон на един от хитовите тв сериали - дистопията „Историята на прислужницата“ е с премиера 6 юни 2019. В онлайн стрийминг платформата HBO GO вече са налични първите 3 от общо 13 епизода, като всяка нова серия ще е достъпна в платформата всеки следващ четвъртък. Телевизионната на новия сезон е насрочена за юли.

Историята на Джун вълнува много жени по целия свят и това се дължи на припознаването на реални проблеми, с които те се сблъскват ежедневно в някое кътче по света. У нас сериалът и посланията му също имат поддръжници, които се обединяват от каузата му за правата на жените.

"Историята на прислужницата" с пет награди "Еми"

Телевизионният сериал "Историята на прислужницата" (The Handmaid's Tale) с участието на Елизабет Мос е един от големите победители на церемонията за връчване на наградите "Еми" 2017 в САЩ. Поредицата за дистопично общество спечели пет приза, сред които за най-добър драматичен сериал, за най-добра женска роля в драматичен сериал за участието на Мос и за най-добра поддържаща роля за участието на актрисата Ан Доуд, съобщи BBC.

Представете си свят, в който жените се използват или за бижу, или за разплод. Представете си държави, в които от 6 години не се е чувало проплакването на бебе. Представете си как изведнъж всички демократични правила са забравени в името на оцеляването на определен начин на живот, неравенството е повсеместно, а религиозният фанатизъм - основна норма. Тази картина изглежда мрачна прогноза за бъдещето на света, в който живеем днес.

Сериалът, базиран на книгата, разказва за измислената страна Гилаед по време, в което светът страда от безплодие. Жените рядко успяват да забременеят, а дори и да се случи - често бременността не завършва с раждане заради усложнения. Това води до невиждана демографска, политическа и икономическа криза.

След преврат се установява нов политически режим, който оправдава действията си с фрагменти от библейските канони. Новата власт е строго патриархална, а жената има второстепенна роля. Богатите семейства, които страдат от репродуктивни проблеми, си взимат „прислужница" - жена, която да бъде на услугите на господаря си веднъж месечно, когато е най-вероятно да забременее. Актът на сексуалното насилие се нарича „церемония", започва с цитати от Библията и в него участва и съпругата. Всеки, който се опита да избяга, е обречен на смърт.

От този свят се опитва да се спаси Офред (Елизабет Мос) заедно със съпруга си и дъщеря си. Преди да премине границата обаче, е заловена и изпратена за прислужница в дома на богато стерилно семейство. Тя няма право да говори за живота си преди, нито да се сприятелява с други жени в нейната позиция. Няма и как да избяга.

Мрачната картина, която изгражда сериалът, засяга не само правата на жените, а правото на всеки човек да живее свободно в общество, което не се страхува от другия.

„Историята на прислужницата" е антиутопичен роман на канадската писателка Маргарет Атууд, написан в средата на 80-те години на миналия век,  докато живее в Западен Берлин.

Атууд казва, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас - от заложените в Библията патриархални идеи за семейството до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Маргарет Атууд е писателка и знае, че за да бъде въздействаща тази история, тя трябва да бъде написана в първо лице, единствено число. Прозата й ни поставя в неудобна интимност с героинята. Понякога Офред си спомня за времето, когато е имала име, дете, съпруг, работа и амбиции. Друг път мечтае за бягство. Но най-често лежи в ступор и се опитва да не мисли, за да не се обеси.  Трудно е да харесаш пасивността й, още по-трудно е да я намразиш, задето се е вкопчила в живота си, колкото и немислимо принизена да е ролята й на свиня за разплод.

Романът обаче звучи и като мрачно предсказание за бъдещето на съвременния свят, в който тези проблеми се задълбочават. Ако в някои общества на Изток все още властват идеите, че жената трябва да се подчинява на мъжа си и в противен случай може да бъде убита с камъни, то на Запад борбата за права на жените често бива възприемана със сарказъм.