Алфонс дьо Ламартин

Alphonse de Lamartine (21.10.1790 – 28.02.1869)

Алфонс дьо Ламартин е френски поет, писател и политик, определян за първия френски поет романтик. На български език могат да бъдат намерени произведенията му „Вечерта“, „Езерото“, „Усамотение“ и др. Той е изключително важна фигура за основаването на Втората република във Франция. Награден е с Ордена на почетния легион.
Интересен факт за него е, че през 1833 г. минава през България и остава 3 дни в къщата в Пловдив, построена от търговеца Георги Мавриди. Сега домът е наричан Ламартинова къща и е една от забележителностите в града. На Ламартин е кръстена и френската езикова гимназия в София. В края на живота си поетът става жертва на кредиторите и умира в бедност през 1869 г.

„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“

„Понякога, когато един човек липсва, целият свят изглежда обезлюден.“

„Скръбта и тъгата могат да обединят две сърца много повече, отколкото щастието. Общите страдания са по-силни от общите радости.“

„Има жена в началото на всяко велико дело.“

„Любовта е омагьосаната зора на всяко сърце.“

„Бог е само дума, измислена, за да бъде обяснен света.“

„Да обичаш, за да бъдеш обичан, е човешко. Но да обичаш заради самата любов е ангелско.“

„Колкото повече виждам представителите на хората, толкова повече се възхищавам на кучетата си.“

„Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва „никога“, а другата — „винаги“

„Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.“

„Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.“

„Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“

„Съвест без Бог е съдилище без съдия.“

„Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.“