Внимавайте с антибиотиците

От няколко години в България се отбелязва Ден за правилното прилагане на антибиотиците, а от 2 години страната ни участва в Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците. През 2017-а Седмицата е до 19 ноември (третата седмицана ноември)

Най-тревожният въпрос, свързан с прилагането на антибиотици, е резистентността на бактериите спрямо лекарствата, разработени за противодействие на техните инфекции. Във връзка с последните призиви за ограничаване на тяхното прилагане директорът на Националния център по заразни и паразитни болести – проф. Тодор Кантарджиев, уточни, че това са лекарства, които са спасили много животи, преобразили са медицинската наука през последните 70 години.
Микробите обаче се променят и стават нечувствителни към антибиотиците и борбата срещу тях става все по-трудна. Опасностите са за всички, но най-вече за трансплантирани и тежко болни със сложни терапии.

Проф. Кантарджиев: Нямаме национална програма за антибиотиците

Възможностите не са много. Една от тях е да се прилага научнообоснованият подход при прилагането, да се прави биограма, въз основа на която да се прилага тясно спектърен медикамент.

Свръхупотребата донякъде се обуславя от поевтиняване на антибиотиците. Отделно от това се говори и за финансов натиск от страна на фармацевтичната индустрия.

Лошото е, че бактериите, резистентни на антибиотици, са разпространяват лесно и бързо, включително и чрез животни и храна, между пациенти и в обществото, чрез лоша хигиена и замърсен инструментариум.

От Пациентските организации „Заедно с теб“ са предложили пред Европейската комисия 7 правила, свързани с поведението на пациентите при прилагане на антибиотици:

• Да се използват антибиотици само по лекарско предписание;


• Да не се оказва натиск;


• Да изискваме биограма;


• Да не се прекъсва лечението;


• Да не споделяме рецептата си с други пациенти;


• Да не се самолекуваме;


• Да предотвратяваме инфекциите.

Антимикробната резистентност не само има въздействие върху здравето на хората и животните, поради неуспешното лечение на инфекциозни заболявания, но и носи значителни икономически разходи. Тя е причината за смъртта на 25 хил. души годишно в Европейския съюз. Смъртността в света се оценява на 700 хил. случая годишно. Бездействието се очаква да причини за година милиони смъртни случая в световен мащаб, посочи д-р Скендер Сила, ръководител на българския офис на Световната здравна организация.

В развитите европейски страни антибиотиците се реимбурсират, но не и в България. Затова е трудно да се прилага държавна политика в тази област.
С помощта и на европейски експерти у нас специалистите са разработили национална програма, която е внесена в Министерството на здравеопазването през 2016 г., но за съжаление отлежава и едва ли ще се приеме и финансира в следващите 1-2 години.