Любовта, която си отива

Не е истина, че човекът, който Ви обича не може да ви напусне! Може! Повярвайте! Може! Ще го направи рано или късно, осъзнавайки, че отношенията му с Вас не му носят радост и щастие, че отдавайки Ви се целият, готов е на всичко заради Вас и жертвайки много, за да бъде с Вас, не получава нищо в замяна, че Вие го разочаровате, че Вие, когато Ви е издигнал на пиедестал, не сте му подали ръка и не сте го поставили заслужено на този пиедестал до Вас… А всъщност благодарение на него Вие стоите на този пиедестал…

Той знае, че Вие нищо не трябва да му давате в замяна, че Вие не сте длъжен да го издигате до своето, създадено Ви от него, равнище, че Вие не сте длъжен да рискувате заради него дори най-малкото, затова за него такива отношения стават непоносими… Той ще Ви напусне тогава, когато разбере, че означава за Вас по-малко, отколкото Вие за него…

Няма да Ви каже нищо, няма да Ви упрекне в нищо, Вие дори нищо няма да заподозрете… Та нали да се изисква или дори да се моли за взаимност, любов и разбиране е глупаво и нелепо… Той ще си отиде тихо, мълчаливо и най-страшното – внезапно… А още по-страшното е това, че такива хора никога не се връщат обратно.

Оскар Уайлд – „Любовта, която си отива“