Как да се справим с паническата атака
Сам по себе си страхът е нормална емоционална реакция, която от една страна сигнализира за някаква опасност, а от друга - катализира физиологични процеси в организма, които го подготвят и мобилизират за ответна реакция спрямо опасността.
Когато обаче страхът възниква извън контекста на сигнал за опасност и мобилизиране на индивида, например когато изпитваме пристъп на паника, без да има конкретна реална опасност, тогава говорим за болестен страх.
Основна проява при паническото разстройство е специфичен и немотивиран страх под формата на т.нар. панически атаки.
Съществува група от невротични състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом. Тази група състояния наричаме тревожни разстройства - паническото разстройство, генерализираната тревожност, разнообразните фобии и натрапливите състояния.
Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Приема се, че трима от всеки 100 души развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените боледуват около два пъти по-често от мъжете. Състоянието може да започне във всяка възраст, но най-често началото е между 20 и 30 годишна възраст.
Всеки, сблъсквал се с паническо разстройство, знае колко ужасяващи могат да бъдат, както физическите симптоми, така и психическите преживявания. Проблеми като обезсилващо главоболие, недостиг на въздух и ускорено сърцебиене, правят дори най-простите ежедневни задачи да изглеждат като невъзможни действия.
При хората без такова разстройство - проблемите с работата, финансите и всеки по-сериозен стрес, могат да доведат до същите симптоми и чувства.
Паническото разстройство е вид тревожно разтройство, състоящо се от повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки. Симптомите по време на паническите атаки включват: чувство, че нещо лошо има да се случи, желание за бягство (свързано с прилив на адреналин), чувство, че губиш контрол, полудяваш или умираш, чувство за нереалност (деперсонализация), промени в сърдечната дейност или пулса, недостиг на въздух, замаяност и др.
Моя лична история от 2018 г. Имаме вила в планината, над нас започва гора, съседи си вземаха куче - белгийска овчарка, куче за което не могат да се грижат добре и е агресивно. Пътят е така, че за да стигна до нашата къща трябва да мина по край тяхната. Отминавайки видях как кучето изскача на пътя. Не можеш да избягаш на куче. Спаси ме това, че на съседната ограда имаше незаключена врата. След няколко нападения от това куче мен ме е страх не само да мина покрай тяхната къща, страх ме е да изляза на пътя, а разстоянието е над 250 м между двете къщи. Лошото е, че кучето се разхожда само и мога да го видя и в нашата градина. Това означава, че не ходя да се разхождам в планината, нито смея да отида сама на вилата. Да, обаждала съм на 112. Опитах да говоря със собствениците на кучето. Помолих за сигурност, че кучето ще бъде вързано и да не може да излезе от двора им.
След преживения страх да те гони овчарка последствията са, че аз не съм сигурна и ме е страх да изляза, за да не ме нападне.
Страхът от кучета е паническа атака. Често срещана. И може да се лекува.
Има обаче начини за лечение и управление на това състояние. Експертите дават съвети за справяне с тревожността по време на паник атака:
1. Наплискайте се с вода
Едно от най-лесните неща, които можем да направим, е да потопим ръцете си в студена вода или да наплискаме лицето си с нея. Сензорната стимулация със студена вода помага за разсейване от тревожните чувства, които ни завладяват и облекчава повишените нива на кортизол.
2. Дишайте
Дишането, бавно, спокойно, дълбоко дишане памага. Правилното и дълбоко дишане е от голяма полза в такава ситуация. Трябва хубаво да вдишаме и след това бавно да издишаме въздух. След няколко минути тревожността ще намалее.
3. Физическа активност
Когато паниката ни завладее, е трудно да останем на едно място. Физическата активност в такъв момент винаги помага за сваляне на тревожността. Не е нужно да правим някакви сложни упражнения, достатъчно е просто да се раздвижим и да дишаме дълбоко.
4. Повтаряне на успокояващи фрази
Повтаряйте си успокоителни фрази като: „Аз съм в безопасност и съм обичан". Достатъчно е да ги повторим бавно няколко пъти, за да се почувстваме по-спокойни.
5. Позволете си да чувствате тревожност
Да, звучи абсурдно, но понякога колкото повече се борим с паниката, толкова по-лошо става, казват експертите. Вместо това, трябва да признаем, че чувстваме безпокойство и си позволим да се чувствате неудобно. Това звучи страшно, но тревожността остава закотвена, когато се съпротивляваме на нейното присъствие. Тя може буквално да се движи през нас и извън нас в момента, в който ѝ го позволим.
6. Плачете
Ако ни се плаче, трябва да плачем. Изследванията показват, че плачът може да бъде терапевтичен и често е знак, че има емоции, които трябва да бъдат освободени. Често безпокойството е отговор на потисната скръб, обясняват специалистите. В този случай, съзнателното ни разрешение да поплачем, може да ни предложи катарзиса, необходим за успокояване на нервната система.
7. Дайте си почивка от социалните мрежи
Хората, страдащи от тревожност, често се чувстват претоварени от информация, а социалните мрежи спомагат за това. И ни карат да гоним постигането на един съвършен образ, който не съществува в реалността. Друга пагубна тяхна функция е даването на грешна информация понякога. В това число и такава, свързана с тревожните разтройства, от които страдаме. Присъединяването към групи за справяне с проблема в интернет, понякога ни помагат да не се чувстваме сами в битката с това състояние.
8. Не мислете за симптомите
На практика е много трудно да го постигнем, тъй като те са най-плашещата част от ситуацията. Звучи трудно, но действа. В наша помощ в такъв момент е броенето или фокусирането върху различни цветове. Ако искайте бройте числа или рецитирайте стихове - помага. Това ще разсее вниманието ни и ще намали дистреса.
9. Напишете за проблемите си
Специалистите твърдят, че ако напишем страховете, които ни тревожат в момент на паника на един лист, това действа като терапия за безпокойството. Тъй като по този начин по-лесно можем да видим дали тези страхове са реални или ирационални (каквито са в повечето случаи).
Когато обаче страхът възниква извън контекста на сигнал за опасност и мобилизиране на индивида, например когато изпитваме пристъп на паника, без да има конкретна реална опасност, тогава говорим за болестен страх.
Основна проява при паническото разстройство е специфичен и немотивиран страх под формата на т.нар. панически атаки.
Съществува група от невротични състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом. Тази група състояния наричаме тревожни разстройства - паническото разстройство, генерализираната тревожност, разнообразните фобии и натрапливите състояния.
Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Приема се, че трима от всеки 100 души развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените боледуват около два пъти по-често от мъжете. Състоянието може да започне във всяка възраст, но най-често началото е между 20 и 30 годишна възраст.
Всеки, сблъсквал се с паническо разстройство, знае колко ужасяващи могат да бъдат, както физическите симптоми, така и психическите преживявания. Проблеми като обезсилващо главоболие, недостиг на въздух и ускорено сърцебиене, правят дори най-простите ежедневни задачи да изглеждат като невъзможни действия.
При хората без такова разстройство - проблемите с работата, финансите и всеки по-сериозен стрес, могат да доведат до същите симптоми и чувства.
Душевната болка
Паническото разстройство е вид тревожно разтройство, състоящо се от повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки. Симптомите по време на паническите атаки включват: чувство, че нещо лошо има да се случи, желание за бягство (свързано с прилив на адреналин), чувство, че губиш контрол, полудяваш или умираш, чувство за нереалност (деперсонализация), промени в сърдечната дейност или пулса, недостиг на въздух, замаяност и др.
Моя лична история от 2018 г. Имаме вила в планината, над нас започва гора, съседи си вземаха куче - белгийска овчарка, куче за което не могат да се грижат добре и е агресивно. Пътят е така, че за да стигна до нашата къща трябва да мина по край тяхната. Отминавайки видях как кучето изскача на пътя. Не можеш да избягаш на куче. Спаси ме това, че на съседната ограда имаше незаключена врата. След няколко нападения от това куче мен ме е страх не само да мина покрай тяхната къща, страх ме е да изляза на пътя, а разстоянието е над 250 м между двете къщи. Лошото е, че кучето се разхожда само и мога да го видя и в нашата градина. Това означава, че не ходя да се разхождам в планината, нито смея да отида сама на вилата. Да, обаждала съм на 112. Опитах да говоря със собствениците на кучето. Помолих за сигурност, че кучето ще бъде вързано и да не може да излезе от двора им.
След преживения страх да те гони овчарка последствията са, че аз не съм сигурна и ме е страх да изляза, за да не ме нападне.
Страхът от кучета е паническа атака. Често срещана. И може да се лекува.
Паник атаката е сигнал на психиката през тялото
Има обаче начини за лечение и управление на това състояние. Експертите дават съвети за справяне с тревожността по време на паник атака:
9 съвета за справяне с паниката
1. Наплискайте се с вода
Едно от най-лесните неща, които можем да направим, е да потопим ръцете си в студена вода или да наплискаме лицето си с нея. Сензорната стимулация със студена вода помага за разсейване от тревожните чувства, които ни завладяват и облекчава повишените нива на кортизол.
2. Дишайте
Дишането, бавно, спокойно, дълбоко дишане памага. Правилното и дълбоко дишане е от голяма полза в такава ситуация. Трябва хубаво да вдишаме и след това бавно да издишаме въздух. След няколко минути тревожността ще намалее.
3. Физическа активност
Когато паниката ни завладее, е трудно да останем на едно място. Физическата активност в такъв момент винаги помага за сваляне на тревожността. Не е нужно да правим някакви сложни упражнения, достатъчно е просто да се раздвижим и да дишаме дълбоко.
4. Повтаряне на успокояващи фрази
Повтаряйте си успокоителни фрази като: „Аз съм в безопасност и съм обичан". Достатъчно е да ги повторим бавно няколко пъти, за да се почувстваме по-спокойни.
5. Позволете си да чувствате тревожност
Да, звучи абсурдно, но понякога колкото повече се борим с паниката, толкова по-лошо става, казват експертите. Вместо това, трябва да признаем, че чувстваме безпокойство и си позволим да се чувствате неудобно. Това звучи страшно, но тревожността остава закотвена, когато се съпротивляваме на нейното присъствие. Тя може буквално да се движи през нас и извън нас в момента, в който ѝ го позволим.
6. Плачете
Ако ни се плаче, трябва да плачем. Изследванията показват, че плачът може да бъде терапевтичен и често е знак, че има емоции, които трябва да бъдат освободени. Често безпокойството е отговор на потисната скръб, обясняват специалистите. В този случай, съзнателното ни разрешение да поплачем, може да ни предложи катарзиса, необходим за успокояване на нервната система.
7. Дайте си почивка от социалните мрежи
Хората, страдащи от тревожност, често се чувстват претоварени от информация, а социалните мрежи спомагат за това. И ни карат да гоним постигането на един съвършен образ, който не съществува в реалността. Друга пагубна тяхна функция е даването на грешна информация понякога. В това число и такава, свързана с тревожните разтройства, от които страдаме. Присъединяването към групи за справяне с проблема в интернет, понякога ни помагат да не се чувстваме сами в битката с това състояние.
8. Не мислете за симптомите
На практика е много трудно да го постигнем, тъй като те са най-плашещата част от ситуацията. Звучи трудно, но действа. В наша помощ в такъв момент е броенето или фокусирането върху различни цветове. Ако искайте бройте числа или рецитирайте стихове - помага. Това ще разсее вниманието ни и ще намали дистреса.
9. Напишете за проблемите си
Специалистите твърдят, че ако напишем страховете, които ни тревожат в момент на паника на един лист, това действа като терапия за безпокойството. Тъй като по този начин по-лесно можем да видим дали тези страхове са реални или ирационални (каквито са в повечето случаи).
0 Коментара