Патрик Суейзи

един от най-вдъхновяващите холивудски актьори

Любим актьор. Красив, силен и толкова нежен. И как танцува само. Един от филмите, които помня добре е Точка на пречупване или Критична точка. Това е американски екшън-трилър филм от 1991 г. за сърфисти. В главните роли участват Киану Рийвс и Патрик Суейзи. Гледали сме го 1991, а помня моменти от филма и през 2018.
След това идват ролите в „Мръсни танци“ и „Дух“ И там вече е най-нежния танцьор.


Патрик Суейзи (Patrick Swayze) е роден на 18 август 1952 г. в Хюстън, Тексас. Майка му Патси Суейзи се е занимавала с хореография и е един от основателите на Хюстънският балет. Баща му Джеси (Бъди) Суейзи, израснал като каубой, бивш боксьор, работил в месарница. Като малък Патрик тренира с брат си Дон карате. Учи при майка си балет и участва в театрални представления.

В началните и горните класове на гимназията се занимавал с музика, гимнастика, балет, карате, ветроходство, кънки и скокове във вода. През 1970 г. учи последна година в гимназия „Уолтрип“.
Семейството му няма достатъчно пари, за да учи в колеж и затова решава да направи всичко възможно да го забележат, за да си осигури стипендия.
Тогава животът му се променя завинаги. Травма за цял живот – счупват лявото му коляно, повечето от връзките се скъсват на две, напълно съсипвайки ставата.  Продължава да тренира и получава стипендия по гимнастика. Следват множество от пункции и операции на коляното на Суейзи.

А жените? Тя е само една! Влюбва се от пръв поглед в една от най-добрите гимнастички на майка му – Лиса.  Лиза Ниеми и Патрик се запознават много млади, женят се през 1975 г. Двамата продължават да танцуват, за да станат прима балетисти на световно ниво. И бракът им продължава, докато...смъртта ги раздели и ракът, уви, победи Патрик

В Ню Йорк живеят с малко средства и затова приемат всякаква работа: преподават джаз, акробатика, гимнастика, дърводелство и изработване на мебели.

През 1977 г. се свързва с един агент за таланти на име Боб Ле Монд (на който майката на Патрик дава тласък да влезе в бизнеса). Суейзи отива с Лиса в Лос Анджелис, след като събират достатъчно пари.
Точно когато свършват парите, му предлагат роля – „Скейттаун, САЩ“. Участва в пиеси и очаква своя звезден миг – главна роля.

Две години по-късно фалират и започват да се занимават пак с дърводелство и точно тогава като типичен филм на Холивуд му предлагат главна роля във филма „Ренегатите“. Купуват първата си кола. Франсис Форд Копола му предлага роля във филма „Аутсайдерите“. Патрик помага през цялото време на актьорите за каскадите.

Целувката на Деми Мур и Патрик Суейзи в „Призрак“ е на трето място в класацията Най-красивите филмови целувки

Финалната сцена от Dirty Dancing - Time of my Life - филм - един от най-въздействащите на любовна тема

През 1984 г. участва във филма „Необикновена храброст“. Става известен с филмите „Мръсни танци“ (Dirty Dancing) и „Призрак“ (Ghost).

И следва трагедията. През февруари 2008 г. съобщава, че е болен от рак на панкреаса в последен стадий. Борец по природа, той не позволява на злощастието да го свали на колене. В мемоарите си "Моят танц с живота", той пресъздава целия си живот, включително и личния си сблъсък със смъртта.

Умира на 14 септември 2009 година от рак на панкреаса на 57 години.

Но битката му с рака бе важна както за почитателите му, така и за страдащите от болестта по целия свят.

По някакъв начин винаги съм имал чувството, че ми е дадено ограничено враме. Излъгах смъртта безброй пъти, като се започне от катастрофите с мотор, през инциденти с коне и самолет и се стигне до балансирането върху парапета на прозореца с Дейвид Карадайн. В природата на Суейзи има нещо, което обича риска и Бог знае, че поех своя дял от него през годините. Навършвайки трийсет с все още неувредено тяло и ум, си въобразявах, че съм се измъкнал безнаказано.

Когато лекарят ми съобще думите „рак на панкреаса“, ума ми прониза една-единствена мисъл: мъртъв съм. Това беше първото, което ми хрумваше, ако чуех, че някой има рак на панкреаса, и обикновено излизаше истина.

Прочетат ли ти смъртната присъда, през главата ти минават много въпроси, от рода на „Защо аз?“ и „С какво заслужих това?“. След като шокът поизбледнее, трудно е да не те обземе тъга, да не се почувстваш белязан по несправедлив начин.

Първите седмици след диагностицирането, сред водовъртежа от уточнения на лечението и медикаментите, с помощта на съпругата ми аз се борех да осмисля случващото се. Опитвах се да противодействам на всичките негативни емоции, които ми се струпваха – гняв, мъка, отчаяние – и започнах да си казвам: „Живял съм повече от които и да била десет души, взети накуп. Животът ми беше страхотен. Така че - спокойно!“

Опитвах се по някакъв начин да приема случващото се, но тогава стана нещо странно. Просто не можех да го приема. Не бях в състояние да допусна тази болест да ме отнесе, преди да съм се подготвил за това. И казах на моя лекар: „Покажи ми къде е врагът и аз ще се боря с него.“ Исках да разбера точно с какво се сбълсквам, така че да мога да се справя с болестта, а не да чакам тя да ме победи. В продължение на година и половина след поставянето на диагнозата се съпротивлявах с цялата си енергия.

Битката с рака е най-голямото предизвикателство и откровение, което някога съм изживявал; тя представлява пътешествие сред емоции, каквито не бях изпитвал.

Да се изправиш лице в лице със собствената си смърт – това е най-бързият начин да разбереш що за човек си. От теб се смъкват всички ненужни глупости, разкрива се твоята същност – силните и слабите ти страни, начинът, по който гледаш на себе си. Душата ти.

Да си спомним за този незабравим актьор, а защо не да си пуснем и She's Like The Wind...