Мълчана вода

Мълчаната вода е един от основните магически елементи при различни ритуали в българската традиция.

Мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила.

На Нова година, Васильовден, Гергьовден и Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, за гадаене за сватба, здраве и плодородие. С мълчана вода се приветства и невестата в новия дом. С тази вода наричат и новороденото при първите му дни на тази земя.

На Гергьовден с мълчана вода се замесват обредните хлябове, приготвени от най-едрата пшеница, с квас, замесени с билки. Във водата се слагат билки и цветя, за да поеме хлябът тяхната енергия. На този ден се къпе в роса за здраве, берат се зелени клонки, с които се кичат вратите на дома.

Според старите вярвания на българския народ 24 юни е най-мистичният ден в годината.

Тогава природата добива чудодейни свойства, тревите са лековити, а от изворите блика жива вода.

За лечение и гадаене при залез слънце срещу Еньовден се взима мълчана вода и се оставя да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Сутринта с тази вода, заредена със силата на звездите и луната, се пръска къщата за изгонване на болест. На Еньовден се изплитат големи венци от цветя и билки, които се извиват символично като порти с арки. Според народните поверия всеки трябва да премине под арката бос, за здраве през годината, а на излизане бива поръсван с мълчана вода.



Българските песни и предания разказват за Еньо, който на този ден намята кожуха си и имковтръгва да поръча сняг за зимата. Според народните предания слънцето е стигнало края на своя път към лятото и ще трябва да се връща към зимата. Като си отпочине на небето, то слиза на земята, окъпва се в изворна вода и на сутринта, чисто и подмладено, се обръща и тръгва обратно към зимата.

В нощта преди Еньовден се изпълнявал обичай, при който момите пускали в котле с „мълчана вода” китки с пръстени, а на сутринта момиче, пременено като Еньова булка, ги изваждало с вързани очи и предричало коя за какъв ерген ще се омъжи.

Водата наричали „мълчана”, защото над нея гадателка стояла, без да проговори цяла нощ.

Според старите вярвания в нощта срещу Еньовден тръгват магьосници, а направените заклинания в това магично време нищо не може да предотврати. Смятало се за опасно чудодейните билки да попаднат в ръцете на лоши хора, които с тях да навредят на другите.

На Еньовден в наши дни отбелязваме празника на билкарите и народните лечители, церящи с лечебни растения. Както и ден на българското лекарство и на аптекарите.

Билките и днес имат запазено място в домашната аптека на българина. Предците ни си ги набавяли от природата, но днес ги купуваме и от специализираните аптеки.

Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, а само за половин болест няма. Всъщност има, но нея я познават малко билкари, гласи народната мъдрост.

Фитотерапията – лечението с растения, се заражда още в древността. Първите книги по темата са на Хипократ, Теофраст и Педа́ний Диоскури́д, Клавдий Гален, авторитет и днес в медицината, предлага да се прави екстракт от растенията, т.н, галенови препарати.. Богат и разнообразен е избора от лекарства в природната аптека, но етикети тук няма. Затова трябва да се отнасяме много внимателно.

Най-известния български билкар е може би  е Петър Димков. Да си спомним трите тома в който е събран неговия опит и познание за билките и здравословен начин на живот. Лечителят казва, че „Хората и билките са най-голямото богатство на България“ и допълва „Билките са живи същества като нас". Според него най-сигурното лекарство е туризмът, а черните мисли, злобата и завистта, враждата съсипват душата и съкращават живота на човека