Защо образованието в България не предпазва от бедност

Познанията на българските средношколци поставят България в една група с държави като Казахстан и Тайланд, а учениците в Полша и Турция, например, изпреварват българските си връстници с цяла учебна година. Защо е така?

Близо 40 на сто от средношколците в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели. Делът на 15-годишните българчета, които изпитват сериозни затруднения по математика, е още по-висок - близо 45%. Независимо от минималното подобрение в последното издание на изследването PISA, разликите между познанията на българските средношколци и уменията на връстниците им в 40-те най-развити страни се задълбочават. На практика 15-годишните български ученици демонстрират познания, сравними с показателите на 13-годишните ученици в развитите страни. Данните за България поставят страната в една група с държави като Чили, Мексико, Казахстан и Тайланд. По-добри резултати от българчетата демонстрират връстниците им в Румъния и Сърбия, а учениците в Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Турция ги изпреварват дори с цяла учебна година.



Дефектите на българското образование

Нов анализ на Световната банка стига до заключението, че основната причина за изоставането на България е огромното неравенство, което образователната система акумулира и възпроизвежда. Според д-р Боян Захариев от софийския институт „Отворено общество“, в основата на това неравенство стои сегрегацията - системата за подбор на учениците още в ранна възраст. „Децата се „сортират“ според способностите им и социалния статус на техните родители, в резултат от което част от учениците попадат в така наречените „елитни“ училища, а останалите се насочват към “периферните” училища, които нямат възможност да привличат добре подготвени преподаватели и имат нисък финансов и кадрови ресурс за осигуряване на нормални условия за обучение и възпитание. Вместо децата с различни способности и от различни социално-икономически слоеве да се смесват, което определено е благотворно за образованието, на практика сегрегацията на учениците се засилва. Това е дебело подчертано в доклада на Световната банка“, посочва Боян Захариев.

Констатациите на експертите от Световната банка потвърждават казаното от Захариев. Разбивките на резултатите от оценяванията на PISA по пол, местожителство и етнически произход категорично доказват съществуването на голяма неравенство както между учениците, така и между училищата в системата на българското средно образование. Нещо повече: образователното неравенство в България е най-фрапиращото и съответно с най-тежки проявления сред всички участващи в PISA 65 силно и средно развити държави.

„Резултатите на българските ученици, които живеят в градски райони, са средно с 90 точки по-високи (което се равнява на повече от две години училищно обучение) в сравнение с тези на учениците от селските райони. Неравенство съществува и при езиковите малцинства: учениците, които владеят добре български език, са с резултати, които се равняват на три години повече училищно обучение по четене и две години повече по математика и природни науки“, констатират експертите на Световната банка. Според Боян Захариев, анализът им води до недвусмисления извод, че българското средно образование се явява не изолатор, а проводник на порочния кръг бедност-безпросветност-бедност.

Има ли изход?

Най-важната констатация в доклада на Световната банка за България е, че досегашните реформи в образованието не са довели ни най-малко до търсената промяна, отбелязва Боян Захариев от „Отворено общество“. Според него, в резултат от опитите за подобряване на училищната автономия и финансирането на системата, по-големите централни училища са получили преференции за сметка на "периферните" училища в селските и етнически смесените райони, и особено в ромските гета. Системата за „пресяване“ на учениците още в ранна възраст се отразява пагубно на качеството на образование в „периферните“ училища, особено в малките селски училища с не повече от 200 ученици. „Селекцията“ по правило отпраща учениците с най-нисък социален статус и с ограничени възможности към средните професионални школи. А именно на техните качества разчитат българската индустрия и сферата на услугите.

“Това е рецепта за провал и сравненията от участията на България в изследванията на PISA категорично го потвърждават. Близката до българските резултати Сърбия се справя по-добре, въпреки по-малките държавни субсидии. А резултатите на Полша, която влага по-малко средства в средното си образование в сравнение със страните от Западна Европа, са сходни с показателите на скандинавските страни и Швейцария, които са най-напреднали в това отношение“, посочва Боян Захариев и допълва, че най-важните препоръки на Световната банка за изход от кризата в българското образование са премахването на всички форми на ранно „селектиране“ на учениците и предприемането на мерки, които да помогнат на децата от малцинствените групи да се справят по-добре с владеенето на български език.

“Препоръките в анализа на Световната банка са финансово изпълними дори в краткосрочен период. За да станат обаче факт и така да се стигне до качествени подобрения в българското средно образование, е необходимо нещо повече от пари и заклинания, а именно - политическа воля промените да се случат”, заключава Боян Захариев, програмен директор в институт „Отворено общество“.

Източник: "Дойче веле"