Любовта към детето
Знаете колко е трудно да си родител. Че колкото децата стават по-големи толкова са и по-големи проблемите. Затова трябва да се научим да изразяваме своята любов още от първия ден, онази безрезервната любов на майката към детето, да вярваме в него и да го подкрепяме. Тази публикация може да ви накара да се замислите по въпроса.
Аз често се срещам с хора, които са на 20, 30, 40 години. Така изглеждат на външен вид. Но когато поговоря с тях става ясно, че те като че ли са останали в ранната си детска възраст. И все още чакат любовта, която тогава са получили по-малко. И ще останат там, докато самостоятелно не се научат да откриват удовлетворение в себе си.
Ние често оставаме в тази епоха, в която не са ни обичали.
Всяка възраст има своите потребсности, което означава, че грижите и любовта на родителите за детето им всяка година имат свое собствено значение.
Когато е съвсем малко, детето започва да развива доверие, така че любовта към него се заключава в нуждите от грижи от майката. Това са потребностите на егото. Ако в тази най-ранна възраст майката е ненадеждна, отхвърля детето и т.н., това може да създаде в него постоянна подозрителност и страхове за бъдещото му благоденствие.
В зрялата им възраст с такива хора - пораснали деца - е трудно да се създаде контакт, защото те много често изпитват партньорите си и постоянно организират тестове, за да се убеждават, че могат да им имат доверие. В една връзка може да се чувстват безпомощни и уязвими.
Малко по-късно, когато е на 2-3-годишна възраст, детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите възпрепятстват развитието в тези области, например като нетърпеливо и упорито правят това, което едно дете не може да направи само, или пък напротив, като очакват от него действия, които то не е самосъзряло да извърши, те развиват в него чувство за срам. И ако родителите постоянно упражняват правата си над детето и по този начин остават глухи за истинските му нужди, е налице съмнение в способността му да контролира света и да упражнява самоконтрол.
Като възрастни, тези пораснали деца вместо да бъдат сигурни в себе си, постоянно мислят, че са третирани от другите по-внимателно или с подозрение и неодобрение. Също така те може да развиват симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство или параноичен страх от преследване.
Любовта към детето на възраст 3 до 6 години означава да бъдат насърчавани в него самостоятелни действия в подкрепа на инициативността му. Тя се състои в признаването на правото му на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите по време на този период не позволяват на детето да действа независимо и да се изявява, прекалено наказвани в отговор на техните нужди, децата ще развият чувство за вина.
И тогава, в зряла възраст, като тези деца са пораснали, те са лишени от мотивация и решимост да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност, както и психопатично поведение.
В децата в училищна възраст родителите трябва да сформират старание. Ако през този период майките и бащите се съмняват в способностите на детето и сравняват нивото му на представяне спрямо връстниците му, това може да обезкуражи момчето или момичето, може да формира в него чувство за малоценност, което впоследствие унищожава вярата в собствената му сили - да функционира ефективно и да съществува като човек в света.
Ако децата възприемат постиженията в училище и работата като единствен критерий, по който да съдят собствените си качества, когато пораснат в живота те може да станат "работна сила" в установената обществено-ролева йерархия.
Предлагам да подадем ръка за помощ на вътрешното си дете и да му помогнем да порасне. За да го сторим, трябва да намерим снимка на нас самите като дете или просто да си представим едно дете, което живее във вас. На колко години е то? Как изглежда? Какво си мисли? Кой е следващият? Какво го притеснява?
Говорете с него.
Вземете лист хартия и два молива с различни цветове: единият в дясната ръка, другият в лявата. Ако пишете с дясната ръка, пишете с нея от свое име, на възрастния, а с лявата - от името на вътрешното ви дете. Ако сте левичар, обратно.
Напишете диалог между вас самите и детето във вас. Колко от вас ще установят този първи контакт? Как да започне вашата вътрешна комуникация? Щом подадете ръка на детето и влезете в разговор с него, е време да създадете взаимоотношения. Общувайте с бебето вътре колкото си иска. Попитайте го за това, което му липсва. Отговорите може да бъдат изненадващи. Дайте му онова, което желае. Повикайте го по име, кажете му топлите, мили думи, с които се изразява любов. Посъветвайте го нещо.
Бъдете му толкова много родители, колкото то се е нуждаело в онази епоха.
Ирина Парфенова - психолог и консултант от Беларус, публикация в Adme.ru
„Ние често сме отседнали в тази епоха, в която не са ни обичали“
Аз често се срещам с хора, които са на 20, 30, 40 години. Така изглеждат на външен вид. Но когато поговоря с тях става ясно, че те като че ли са останали в ранната си детска възраст. И все още чакат любовта, която тогава са получили по-малко. И ще останат там, докато самостоятелно не се научат да откриват удовлетворение в себе си.
Какво става, когато лишим едно дете от любов?
Ние често оставаме в тази епоха, в която не са ни обичали.
Всяка възраст има своите потребсности, което означава, че грижите и любовта на родителите за детето им всяка година имат свое собствено значение.
Когато е съвсем малко, детето започва да развива доверие, така че любовта към него се заключава в нуждите от грижи от майката. Това са потребностите на егото. Ако в тази най-ранна възраст майката е ненадеждна, отхвърля детето и т.н., това може да създаде в него постоянна подозрителност и страхове за бъдещото му благоденствие.
В зрялата им възраст с такива хора - пораснали деца - е трудно да се създаде контакт, защото те много често изпитват партньорите си и постоянно организират тестове, за да се убеждават, че могат да им имат доверие. В една връзка може да се чувстват безпомощни и уязвими.
Малко по-късно, когато е на 2-3-годишна възраст, детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите възпрепятстват развитието в тези области, например като нетърпеливо и упорито правят това, което едно дете не може да направи само, или пък напротив, като очакват от него действия, които то не е самосъзряло да извърши, те развиват в него чувство за срам. И ако родителите постоянно упражняват правата си над детето и по този начин остават глухи за истинските му нужди, е налице съмнение в способността му да контролира света и да упражнява самоконтрол.
Като възрастни, тези пораснали деца вместо да бъдат сигурни в себе си, постоянно мислят, че са третирани от другите по-внимателно или с подозрение и неодобрение. Също така те може да развиват симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство или параноичен страх от преследване.
Любовта към детето на възраст 3 до 6 години означава да бъдат насърчавани в него самостоятелни действия в подкрепа на инициативността му. Тя се състои в признаването на правото му на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите по време на този период не позволяват на детето да действа независимо и да се изявява, прекалено наказвани в отговор на техните нужди, децата ще развият чувство за вина.
И тогава, в зряла възраст, като тези деца са пораснали, те са лишени от мотивация и решимост да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност, както и психопатично поведение.
В децата в училищна възраст родителите трябва да сформират старание. Ако през този период майките и бащите се съмняват в способностите на детето и сравняват нивото му на представяне спрямо връстниците му, това може да обезкуражи момчето или момичето, може да формира в него чувство за малоценност, което впоследствие унищожава вярата в собствената му сили - да функционира ефективно и да съществува като човек в света.
Ако децата възприемат постиженията в училище и работата като единствен критерий, по който да съдят собствените си качества, когато пораснат в живота те може да станат "работна сила" в установената обществено-ролева йерархия.
Предлагам да подадем ръка за помощ на вътрешното си дете и да му помогнем да порасне. За да го сторим, трябва да намерим снимка на нас самите като дете или просто да си представим едно дете, което живее във вас. На колко години е то? Как изглежда? Какво си мисли? Кой е следващият? Какво го притеснява?
Говорете с него.
Вземете лист хартия и два молива с различни цветове: единият в дясната ръка, другият в лявата. Ако пишете с дясната ръка, пишете с нея от свое име, на възрастния, а с лявата - от името на вътрешното ви дете. Ако сте левичар, обратно.
Напишете диалог между вас самите и детето във вас. Колко от вас ще установят този първи контакт? Как да започне вашата вътрешна комуникация? Щом подадете ръка на детето и влезете в разговор с него, е време да създадете взаимоотношения. Общувайте с бебето вътре колкото си иска. Попитайте го за това, което му липсва. Отговорите може да бъдат изненадващи. Дайте му онова, което желае. Повикайте го по име, кажете му топлите, мили думи, с които се изразява любов. Посъветвайте го нещо.
Бъдете му толкова много родители, колкото то се е нуждаело в онази епоха.
Ирина Парфенова - психолог и консултант от Беларус, публикация в Adme.ru
0 Коментара