Най-сладкото нещо: фолклорни вярвания и представи за съня и сънуването

Именно поради своята граничност сънят в традиционната култура се осмисля и като „врата” към отвъдния свят. Насън хората виждат светци или ангели, които им дават ценни съвети, лекуват ги или ги предупреждават за предстоящи беди. Популярни във фолклора са преданията за църкви и параклиси, построени или възобновени след необикновен сън, както и за чудотворни икони и съкровища, открити в земята по подобен начин. Насън се явяват и починали близки със своите искания и послания към живите – така сънят преодолява границата между живота и смъртта и се явява своеобразен посредник между световете

Широко разпространено е и вярването, че сънищата могат да предсказват бъдещи събития, ако бъдат правилно разтълкувани. Тази работа обаче не е по силите на всеки, а само на избрани „специалисти” – мъдри духовници или гадатели, които умеят да разчитат езика на сънищата. Една народна песен разказва как Милица кралица сънува страшен сън, в който небето се разцепва на две, звездите падат на земята, а вечерницата се обагря в кръв. Разтревожена, тя го разказва на съпруга си, който я праща да иде у черкви, манастири, където има стари игумени – „они може сън да разтълкуват“. Мъдрите монаси откриват на кралицата значението на съня, който скоро след това се сбъдва наяве - българското царство пада под османска власт.

Съществуват и популярни методи за разгадаване на сънищата – т. нар. съновници, които първоначално са били устно знание, а по-късно се явяват и в писмен вид в различни народни книги и популярни публикации, а в наши дни и в интернет. Те предлагат тълкувания на образите от сънищата, обикновено в съответствие с фолклорната им семантика, например: ако сънуваш змия – на лошо е, ако я убиеш насън, ще победиш някой свой душманин; ако яздиш кон насън – добро е, придобивка, но ако паднеш от коня – ще се случи премеждие. Смята се, че лошите сънища не бива да се разказват до обяд на следващия ден, за да не се сбъднат.

Момите пък гадаят за бъдещите си съпрузи, като поставят под възглавницата си залък от обредния хляб за Бъдни вечер и чакат да видят кой ерген ще сънуват в празничната нощ. Разпространена е и практиката да се преспива на свято място за изцеление от болести и сбъдване на желания. Регистрирана още в древните храмове на Асклепий, тя е запазена и до днес на много места в България. Преспиване с цел лечение присъства и в обичая ходене на росен, където болните преспиват на открито заедно със свой побратим или посестрима за лекуване от самодивска болест или от безплодие.

Източник БНР, автор: Вихра Баева