Арменската съдба

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита на 24 април.

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, описва се и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. Това е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Състои се в масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 милион арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в.

Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.

 

„Миналия век нашето човешко семейство преживя три масови и безпрецедентни трагедии. Първата, която широко се приема като първия геноцид на ХХ век, порази арменския народ… Арменският геноцид, това е безкрайно безумно престъпление, което е необходимо да се помни, защото там, където няма памет, злото не позволява на раната да зарасне. Да се мълчи за престъпление, означава да се позволи още повече кръв да потича от раната…“ папа Франциск, април 2015 г.

100 години по-късно под знака на човешкото желание за един по-добър свят и стремеж повторението на подобни  зверства да не се случва.  Въпросът за арменския геноцид остава все така актуален и провокиращ разнопосочни оценки по скалата от очакваното признание, изискващо закъсняла прошка, до дипломатически гаф. А сега и последните дни добавиха смут на територията на една национална рана, заради  признанието на папа Франциск, че арменските кланета са първият геноцид на 20 век и последвалата от това дипломатическа реакция на Турция с категоричния й отказ да признае, че масовата депортация и убийствата на арменци в Османската империя през 1915 г. са геноцид.



Арменският народ очаква признание вече 100 години от извършителите на това престъпление и приемниците на тази държава. Арменската диаспора наброява близо 8 милиона човека (обособена етническа общност, живееща за постоянно време извън историческата си родина). Това означава, че във всяко едно семейство има някаква следа, която е рана и тази рана трудно може да зарасте, ако не бъде поискана прошка.

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

През 2015 г.  траурната дата ще бъде отбелязана по-различно, тъй като жертвите на геноцида ще бъдат канонизирани за светци на 23 април в Ечмиадзин, духовният център на Арменската апостолическа православна църква.

Програма по случай 100 годишнината от геноцида над арменците

През 2016 г. като символ може да се види тази красива цветна композиция от незабравки