Оставете бебето при майката след раждането

Проф. Лесли Пейдж: Помолих българските акушерки - оставете бебето при майката след раждането

Раждането не е просто медицинско събитие, а началото на живот и началото на живота на една жена като майка. А жена, която е посрещната с уважение и взима решения сама за себе си е много по-вероятно да стане силна и уверена майка, отколкото ако е унизена и уязвена в този момент.

Това беше едно от посланията на професора по акушерство Лесли Пейдж по време на посещението й в България през ноември. Тя беше тук по покана на Алианса на българските акушерки и изнесе лекции пред стотици свои български колежки за модерното разбиране на ролята на акушерката в живота на бъдещата майка.

Лесли Пейдж стана известна у нас като акушерката на кралското семейство, но в родината си е всепризнат специалист. Тя е първият професор по акушерство във Великобритания, защото в началото на кариерата си преди повече от 50 години усилено съчетава практиката и академичния труд в сферата. Има няколко книги и над 200 научни публикации, но много отдавна е спряла да брои колко са бебетата, които е изродила. В момента е президент на Кралския колеж по акушерство и работата й е да бъде "акушерка на акушерките" - да представлява колежа на Острова и по света и да помага на другите хора в професията да стават по-добри.

"Дневник" се срещна с проф. Пейдж за съвети как да преодолеем имиджовата криза на българските акушерки и родилни отделения, прекомерното приложение на цезаровото сечение, демографския срив и още. 

Проф. Пейдж, акушерка сте от вече 51 години. Откривате ли някаква съществена разлика в практиката между тогава и сега?

- Когато започвах, много повече жени раждаха у дома си. А сега има много повече технология и делът на ражданията с цезарово сечение е много по-висок.

Не се ли завръща модата за раждане вкъщи?

- Във Великобритания жените имат правото да изберат дали да родят у дома си или в болница. Но засега стойността е само около 2%. Бих искала да видя увеличение. Имаме също и родилни центрове, които са извън болниците и осигуряват домашен уют без лекари и медицинско оборудване. Около 20% от ражданията са там.

Тревожно е, че в България е незаконно да се ражда у дома. Защото според европейската рамка жените имат право на избор, на лично пространство и достойнство докато раждат.

Според вас сегашните практики по-добри ли са?

- Не съвсем. В някои отношения – да, но мисля, че нивата на инвазивна намеса по време на раждането като цезарово сечение в Западния свят са прекалено високи. Някои жени действително се нуждаят от лекарска намеса, но когато процедурата се прилага с такава лекота и в случаи, в които не е необходима, се появява риск.

Цезаровото сечение може да доведе редица усложнения. Фатален край е много рядко явление след процедурата, но много по-често се виждат проблеми при бебетата, изискващи поставянето им под специално наблюдение след раждането, а също и дългосрочни като предразположеност към астма, диабет, психични отклонения.

За самата жена се поставят всички рискове на инвазивната операция, но освен това може да се появяват проблеми при следващата бременност. Британско проучване показа неотдавна, че при втора бременност след секцио има по-голям риска за помятане и или вътреутробна смърт.

В какви случаи наистина е необходима процедурата?

- Когато родилката има застрашаващи здравословни проблеми – например високо кръвно налягане. Или когато има усложнения при самото раждане – забавяне на пулса на бебето или нещо друго.

Има ясни медицински показатели, на които отговарят между 15 и 20% от родилките. Тук в България около 40% от ражданията са с цезарово сечение, и още повече в частните болници. И в България и във Великобритания могат да се видят драстични разлики в практиките в различните центрове и лечебни заведения. И това не е непременно свързано с потребностите на жените, а по-често е характеристика на културата – наблюдаваме значително повече ненужни процедури в частните болници не само в България, но и по целия свят. Във Великобритания няма много частна практика, но и там като цяло делът на операциите при раждане е висок – около 26%. А специално при жените, които за пръв път стават майки, около половината от процедурите за секцио са излишни.

В България е известно, че операцията е популярна и докторите я препоръчват, защото е начин за печелене на повече пари от здравната каса. Но защо жените масово се съгласяват на нея?

- Защото не разбират, не са информирани. И понякога докторите създават излишно напрежение, наплашват ги, казват "Бебето е доста голямо...". Подтиквани са към това, а в същото време мнозинството жени в анкети отговарят, че не биха се подложили на секцио без необходимост.

Мисля, че основния извод, който успях да направя след посещението си в България е, че акушерките тук биха могли да правят много повече за българските родилки, но системата не им позволява. Не могат да осигуряват грижа по време на бременността или след раждането, и могат да поемат много повече отговорности по време на нормалните раждания в болниците.

Има и известен имиджов проблем за акушерките в България, защото има много истории, трупани с години, за жестоко отношение и грубост към родилките. Как може да се преодолее този проблем?

- Мисля, че това е задача за Алианса на българските акушерки. Ако бях на мястото на една млада българка и знаех за лошата репутация на акушерското съсловие, щях да искам да разбера каква подготовка получават и какво прави професионалният им алианс по въпроса.

В лекцията си поставих специален акцент върху значението на третирането на родилките с уважение и добрина, в това да бъдат оставени да взимат решения за себе си по време на процеса. Това е точно толкова важно, колкото и физическата грижа.

Също и за да намалим броя на цезаровите сечения трябва да осигурим много човешко отношение към раждащите жени. Те се нуждаят от цялото внимание на една акушерка, която да я окуражава, да й помага да се придвижва, да е мила. Като пример дадох разтриването на гърба на родилката. Препоръчвам и по-широкото въвеждане на водното раждане, защото то има многобройни предимства.

Каква е картината във Великобритания, къде е мястото на акушерката в обществото?

- Там всяка жена има своя акушерка – не само по време на раждането, но и през цялата бременност и до около месец след раждането. Препоръката на здравните служби е, че всички жени трябва да имат достъп до акушерка, но не всички имат нужда от лекар. Има далеч по-малко специалисти лекари в тази област отколкото акушерки, защото не е рентабилно, но и защото акушерките имат много голяма автономност. Например има акушерски звена, в или извън болницата, където жените са обслужвани изцяло от акушерки без лекарска намеса, освен ако не възникнат усложнения.

Много важна задача е и да се изгради доверие към акушерката от самото начало на бременността. Установили сме, че когато има такава дългосрочна връзка между жената и акушерката, процентът на естественото раждане е много по-голям, както и удовлетворението на майките.

Защото това не е просто медицинско събитие, а началото на живот и началото на живота на една жена като майка. Това е нещо, което обичам да казвам – раждането на дете е раждането и на майката. А жена, която е посрещната с уважение и взима решения сама за себе си е много по-вероятно да стане силна и уверена майка, отколкото ако е унизена и уязвена в този момент.

проф. Лесли Пейдж
Фотограф: Анелия Николова

Наистина ли това определя дали една жена ще е добра майка?

- Е, не е единственият фактор, но е важен фактор. И има много важни стъпки по време на раждането и след него за създаване на връзката между детето и майката, които добрата акушерка трябва да познава. По време на раждането се случва много сложен хормонален процес, който на практика подготвя жената да започне да бъде майка. И е изключително важен момент за създаването на здрави връзки в новото семейство.

Моментът непосредствено след раждането също е част от този процес, нали? В България все още е честа практика бебето да се отнася, за да бъде почистено и измерено, вместо да се даде на майката, което много се критикува.

- Това никога никога не трябва да се прави. На конференцията имаше над 250 акушерки и ги помолих всичките да спрат тази практика незабавно. Това трябва да е моментът в който майката и бебето се обикват, също и с бащата, разбира се. Бебето има всички микроорганизми от майката и е защитено въпреки слабата си имунна система, така че няма причина да бъде отделено. Напротив – от психологическа гледна точка е изключително важно да останат заедно.

Бебето трябва да бъде настанено в стаята с майката, да започне кърменето при първа възможност и непосредствено след раждането са препоръчителни поне два часа в които то да лежи голо върху гърдите на жената, и двамата завити с одеало. Във Великобритания също се учим все още на този навик, защото болниците си имат рутина, която трудно се преодолява. Но целта е да поставим жената в центъра на грижата, така че тя да е най-важното нещо в уравнението.

Какво е най-важното послание, което оставихте на българските си колежки в лекцията си? 

- Моето послание беше, че ние акушерките имаме способността да дадем на едно бебе и една майка най-добрия възможен старт в живота. Това става по два начина – чрез човешкото отношение към жените и като прилагаме пълния капацитет на уменията и знанията си. При всяка бременност и всяко раждане стандартът трябва да е еднакво висок, защото всеки път става въпрос за нов живот и шанса да дадеш на едно семейство възможно най-добро начало.

Професионалното прегаряне (бърнаут) проблем ли е за акушерките във Великобритания? Как се справяте с него?

- Да, проблем е, защото имаме много много работа. Имахме почти 700 хиляди раждания миналата година. Раждаемостта на Острова се увеличи с близо 15% за последните десет години и отговорността върху акушерките е много голяма.

Обаче знаем какъв е начинът да предотвратяваме бърнаута сред акушерките – като им осигуряваме удовлетворение от работата, така че да имат стимул да прилагат всичките си знания и умения в услуга на жените. Задължително е да им осигурим професионални отговорности, да имат известна свобода да организират собствените си дейности. Освен това от тях се очаква развитие. След първото обучение и регистрация от тях се изисква да продължат да учат и да участват в конференции. Третото нещо е взаимната подкрепа вътре в съсловието. Използваме много социалните мрежи, за да промотираме професията и да отдаваме заслуженото внимание на акушерките. Има движения с послания за позитивно раждане и групи на самото съсловие.

Дори не споменахте въпроса за възнаграждението. Значи ли, че то не е най-важният фактор за удовлетворението от работата?

- Важен фактор е, и доколкото разбрах в България заплащането в тази професия е много ниско. Не знам как българските акушерки оцеляват на заплатата, която получават.

И във Великобритания има проблеми с това – правителството ни отказва увеличение, а това е една от най-важните професии на света. Така че - да, възнаграждението е важно и определя стандарта ти на живот, но що се отнася до удовлетворение – акушерките на Острова масово отговарят, че за тях най-важно е да имат условията да си вършат работата добре.

Демографската криза в Източна Европа и в частност в България е сериозна. Как във Великобритания раждаемостта се е увеличила толкова и какво можем да направим и ние?

- Ако се подобри грижата за бременните и се намалят ненужните процедури, вероятно ще се види резултат в броя на ражданията. Безспорна е връзката между високите нива на приложение на цезарово сечение и ниската раждаемост.

Тази тенденция може да се види и в страни като Италия, Испания и Унгария където също има много голямо прилагане на секциото. А за да го намалим трябва да покажем на родилките изключително топло отношение и да промотираме естественото раждане. Така че това е една от задължителните стъпки в борбата с демографския проблем, също и грижата преди и след раждането.

Смятате ли че – стига да няма някакви медицински противопоказания – всяка жена трябва да стане майка?

- Не, категорично не. Някои жени ще изберат да не раждат и това е тяхно абсолютно право. По-скоро смятам, че всяко бебе трябва да е желано бебе. Има предостатъчно примери за акушерки, които са добри акушерки без да са раждали, така че е напълно естествено жените сами да избират и да контролират репродукцията си. Но желанието ми е, когато решат да раждат – да получат възможно най-добрата грижа.

Какво казвате на родилките, които се страхуват от предстоящото?

- Има нещо като епидемия от страх сред раждащите жени в голяма част от Западния свят и мисля, че е много важно до тях да достигне възможно повече информация по въпроса. Заедно с това трябва ясно да осъзнават, че става дума за собственото им тяло и собственото им бебе, и че ще носят отговорност за това дете завинаги. Ако обаче знаят и че ако бременността им е здрава и без усложнения, естественото раждане ще бъде възможно най-здравословното и добро решение за началото на новия живот.

Източник: "Третирането на родилките с уважение и добрина, в това да бъдат оставени да взимат решения за себе си по време на процеса. Това е точно толкова важно, колкото и физическата грижа. Също и за да намалим броя на цезаровите сечения трябва да осигурим много човешко отношение към раждащите жени", казва проф. Лесли Пейдж в интервю за "Дневник".