Аквариди

Метеорен дъжд в нощта срещу Гергьовден

На 6 и 7 май 2018 ще бъде максимумът на звездния поток Ета-Аквариди . На Гергьовден и на 7 май любителите астрономи ще могат да наблюдават метеорния поток Eта Аквариди. Ще падат по 40 метеора за час. Наблюдението трябва да става максимално далеч от светлините на града, на високо място. За съжаление Луната е в последна четвърт на своята фаза и ще попречи да наблюдаваме явлението в пълния му блясък.

Ета-Акваридите (Eta Aquarids Meteor) ще оставят ярка пътека, която ще се вижда от няколко секунди до няколко минути. Сред природата, без светлините на града, Акваридите могат да се наблюдават с невъоръжено око в посока на съзвездието Водолей, разположено малко на юг от небесния екватор. Луната през този период ще бъде в близост до фазата новолуние и няма да засенчи светлия поток със своя блясък.

Къде да ги намерим на нощното небе

Метеорите изглеждат сякаш идват от Ета Акварий (Eta Aquarii), една от най-ярките звезди в съзвездието Водолей. Точката от която изглежда, че идват метеорите, се нарича радиант. За хората в средата на северните ширини (където е и България), радиантът няма да е много високо в небето, така че ще се нуждаем от място с тъмно небе с относително чист южен хоризонт, за да се възползвате максимално от гледката на звездопада.

Най-добрият начин да се видят метеори е да се лежи неподвижно по гръб с поглед нагоре. По този начин може да получите най-широк поглед към небето, без да напрягате врата си.

Снимка на Халеевата комета по време на най-близкия й подход във вътрешната Слънчева система през 1986 г. Снимка: НАСА

На два пъти всяка година Земята се сблъсква с отломките, оставени от Халеевата комета, създавайки два метеорни потока, които осветяват нощното небе.
Ета-Акваридите са един от най-бързите метеорни потоци. Техните парчета пронизват небето със скорост близо 66 км/с (237 400 км/ч). Метеорите, които често са не по-големи от песъчинка, могат да произведат удар, еквивалентен на 0,357-калибров куршум.Ето защо те пускат тези блестящи ивици в атмосферата. Те имат много енергия разказва Бил Кук (Bill Cooke), астроном на НАСА пред New York Times.
Следващият ни шанс да станем свидетели метеорния поток от останки на кометата ще бъде през октомври, когато Земята ще се срещне с опашката й за втори път тази година под името Ориониди.

Периодът на обиколка на Халеевата комета е на около всеки 76 години. Последният път, когато приближава вътрешната част на Слънчевата система знаменитата комета е през 1986 г., а следващият път се очаква да се появи през 2061 .

Кометата е била открита през 1705 г. от Едмънд Халей. Той прогнозира орбитата на кометата на базата на предишни наблюдения на комети като предполага, че тези комети са едно и също космическо тяло.

Халеевата комета е може би най-известната от кометите - тя се наблюдава от хилядолетие. Тя дори е изобразена върху гоблена от Байо, изобрасяващ хрониката на битката при Хейстингс през 1066 г.

Халеевата комета е с размери 16 х 8 х 8 км. Това е един от най-тъмните или поне най-малко отразяващите обекти в Слънчевата система с албедо 0.03.
"Потоците на Ета-Акваридите и Орионидите ни дават възможност да видим как част от Халеевата комета изгаря", коментира д-р Кук.
Снимка на Халеевата комета по време на най-близкия й подход във вътрешната Слънчева система през 1986 г. Снимка: НАСА

Източници: http://nauka.offnews.bg, http://www.nytimes.com/2016/05/03/science/if-you-blink-you-might-miss-the-eta-aquarids-meteor-shower.html