"Ключът към здравето е лекото, но постоянно натоварване, без да се пресилваме в дейности, които не умеем."


На тази мисъл попаднах вFacebook публикувана от мой познат, който живее доста активно. Не знаех, че е стара китайска рецепта за здраве. Спазвам го. Не по здравни или философски причини, а защото ми харесва така. Авторът не ми беше познат. Затова побързах да науча повече за него.

Сън Симиао (Sun Simiao, 581–682) e изключителен лекар и добър алхимик, бил провъзгласен от новите поколения за "Крал на медицината”.  Той е една от най-интересните фигури в историята на китайската медицина и автор на най-ранната енциклопедия за клинична практика. На него приписват и популярната формула за здраве и дълголетие:

"Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли"
През годините, неговите ученици допълват теорията на своя велик учител с още мъдри съвети за добро здраве и дълъг живот.


Животът ни се дава за радост, затова няма нужда да се тревожим и преуморяваме заради неща, които не си струват. Това не значи, че трябва да се отдаваме на напразно веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще навредиш на тялото си, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите.

Мъдър е този, който знае кога да спре. Мъдрият знае цената на покоя, който създава ритъма и от който произлиза всяко движение. След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на алчност и завист, можете да си отдъхнете.

Детството е "Пролетта на живота". Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.

Младостта е "Лятото на живота". Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. През този сезон на човек се дава ясен ум, физическо здраве и най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.

Зрелостта е "Есента на живота", когато събираме плодовете на жизнения си труд - без значение праведни ли са те или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.

Старостта е Зимата на живота Това е сезон на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на възрастния човек са пазене на собствените сили, единство на ума и чувствата.