Скоростта на светлината
Скоростта на светлината (означава се със c) е физична константа, която играе важна роля в много области на физиката.
На 7.12.2016 г. лого на официалната страница на Google е посветено на едно от най-интересните научни открития направено от човечеството досега. На тази дата преди 340 години за първи път е доказано, че скоростта на светлината е крайна величина (а не безкрайно число, както е в механиката на Нютон). Опити да се измери скоростта на разпространение на светлината е имало още в Древна Гърция. Галилео също прави опити да я измери, но не успява да постави опит при който такава голяма скорост да бъде измерена - какво голямо разстояние да измине за опредеено време. Затова и определянето е чрез космически обекти. Основен "виновник" за това е датският астроном Оле Рьомер. През 1676 г. той доказва, че скоростта на светлината не е безкрайна, като наблюдава движението на Йо - една от луните на Юпитер.
През 1905 г. един от най-великите учени в световната история – Алберт Айнщайн, базира и своята теория на относителността върху твърдението, че скоростта на светлината във вакуум е независима от движението или от отправната система.
Прочутата формула на Айнщайн E=mc2, може да се запише в по-усложнен вариант E = γ m c2, където
През 1975 г. скоростта на светлината е определена на 299 792 458 m.s-1. Тя се означава с буквата c. Например светлината от Слънцето достига до Земята за 8 минути. Ако един автомобил се движи с 60 км./ч, би изминал това разстояние за 180 години.
Всички форми на електромагнитно излъчване се разпространяват във вакуум с точно определена скорост, независимо от отправната система на наблюдателя. Разпространението на светлината през прозрачни материали зависи от пречупването на тези лъчи в съответната среда и от дължината на вълната и е по-малка от скоростта във вакуум.
Основният аргумент за непреодолимостта на светлинната скорост е, че тогава би се нарушил основният закон на нашия свят - законът на причинно-следствената връзка, според който следствието не може да бъде преди причината. Допускането на свръхсветлинни скорости означава да се допусне и обръщане на течението на времето.
На 7.12.2016 г. лого на официалната страница на Google е посветено на едно от най-интересните научни открития направено от човечеството досега. На тази дата преди 340 години за първи път е доказано, че скоростта на светлината е крайна величина (а не безкрайно число, както е в механиката на Нютон). Опити да се измери скоростта на разпространение на светлината е имало още в Древна Гърция. Галилео също прави опити да я измери, но не успява да постави опит при който такава голяма скорост да бъде измерена - какво голямо разстояние да измине за опредеено време. Затова и определянето е чрез космически обекти. Основен "виновник" за това е датският астроном Оле Рьомер. През 1676 г. той доказва, че скоростта на светлината не е безкрайна, като наблюдава движението на Йо - една от луните на Юпитер.
През 1905 г. един от най-великите учени в световната история – Алберт Айнщайн, базира и своята теория на относителността върху твърдението, че скоростта на светлината във вакуум е независима от движението или от отправната система.
Прочутата формула на Айнщайн E=mc2, може да се запише в по-усложнен вариант E = γ m c2, където
- е факторът на Лоренц
- v е скоростта на тялото,
- а c е скоростта на светлината
През 1975 г. скоростта на светлината е определена на 299 792 458 m.s-1. Тя се означава с буквата c. Например светлината от Слънцето достига до Земята за 8 минути. Ако един автомобил се движи с 60 км./ч, би изминал това разстояние за 180 години.
Всички форми на електромагнитно излъчване се разпространяват във вакуум с точно определена скорост, независимо от отправната система на наблюдателя. Разпространението на светлината през прозрачни материали зависи от пречупването на тези лъчи в съответната среда и от дължината на вълната и е по-малка от скоростта във вакуум.
Причинност и скорост на светлината
Основният аргумент за непреодолимостта на светлинната скорост е, че тогава би се нарушил основният закон на нашия свят - законът на причинно-следствената връзка, според който следствието не може да бъде преди причината. Допускането на свръхсветлинни скорости означава да се допусне и обръщане на течението на времето.
0 Коментара