Отказвам да съм виновна

Всичко се случи лавинообразно след уволнението на легендарния холивудски продуцент и носител на няколко Оскара Харви Уайнстий от ръководството на собственото му филмово студио. Той е обвинен, че е тормозил сексуално млади актриси, които искали да получат роли в киното. „Ню Йорк Таймс“ твърди, че в последните 25 години Уайнстийн е постигнал извънсъдебно споразумение по такива обвинения с поне 8 жени. Американската академия за филмово изкуство и БАФТА го изключиха от редиците си. Съпругата му обяви, че се развежда.



Скандалът набра мощ с включването на известни имена като Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Ашли Джъд, Кара Делевин, които разкриха, че също са били тормозени от продуцента с неприлични предложения и нежелани докосвания.

И независимо какво ще се случи в Холивуд, историята с Уайнстийн провокира кампания за съпричастност към жените, жертви на сексуално насилие. Първо актрисата Алиса Милано призова в Туитър всички, пострадали по подобен начин, да разкажат историите си с хаштаг #MeToo, за да получи светът поне бегла представа от размера на бедствието.

И заваляха статуси в социалните мрежи.

Екхибицонисти в парка, груби подвиквания по улиците, „неволни“ опипвания в метрото, докосвания от преподаватели, неприлични предложения от началници, брутални изнасилвания от съпрузи, гаджета, роднини и непознати мъже – сексуалните посегателства са толкова много, толкова разнообразни и толкова често срещани, че са се маскирали като нещо нормално.

Но големият проблем, който се разкри с историите, започнали да изскачат една след друга на бял свят, е отсрещната реакция.

Facebook и Twitter се напълниха с коментари, че жените са си виновни „Хайде, хайде, кой знае как са го предизвикали… Те си го просят… С тези поли и деколтета… Ами тя защо се е съгласила да отиде у тях… Като е пияна, какво очаква… Много важно, хванал я за задника, че това е комплимент!“

Българките се срамуват да говорят за насилието

Това е сексуален тормоз. И точно заради подобно отношение не знаете за тези жени. Дъщерите ви не споделят, че някой от горния клас ги е ощипал похотливо. Съпругите ви мълчат, че шефът им се е занасял с тях. Сестрите ви се срамуват да разкажат как съседът в асаньора ги натиска. Защото им вменявате вина!

У нас е норма да шляпнеш секретарката си по задника, щом си позволява да го разхожда пред теб. А ако се обади, редовно чува, че „си го е изпросила“. Като е станала секретарка, като е приела да остане след края на работния ден, като си е позволила да си облече тясна пола. Масово българските жени – жертви на всякакъв вид насилие – се чувстват боклуци, чувстват се виновни, вместо да се чувстват гневни.

Преди малко с един познат разсъждавахме как някакъв младеж се е възползвал от пийналата си приятелка, за да извърши нежелан полов акт, което според всяко законодателство на запад от Турция е изнасилване. „Е, добре де, ама тя също има някакъв процент вина, щом е тръгнала пияна с него, това е предизвикателство“, настояваше той.

Ако се бях почувствала предизвикана (макар и не сексуално) от този разговор и бях прибегнала до физическо и вербално насилие, как ли щяхме да си разделим процентно вината?

Жертвата на сексуално посегателство няма вина. Вината е изцяло на невъзпитания, невъздържан самозабравил се подлец, който се възползва от силата и пола си, от нейната слабост, от положението си и обстоятелствата, за да задоволи нагона си.

Невидими окови в личната връзка

Шокиращото в случая с режисьора Харви Уайнстейн беше това, че обикновено не е типично за актриси от голям ранг да правят тези признания. В миналото е имало скандали със сексуални посегателства от страна на шоумени, но те са „били замитани“ поради ниския обществен статут на жертвите.

Много жени премълчават такива инциденти, тъй като практиката показва, че вината винаги бива стоварена върху тях, биват заклеймени като леки, а често страда и кариерата им.

#MeToo отказвам да нося вина.

Снимките са от Twitter при търсене по хаштаг