Тайната на българските дълголетници

Проучване откри къде има най-много столетници в България

Въпрос на време е, както и на научен прогрес, да добием повече знания за процеса на стареене, така че да се появят определени генетични механизми и процедури, които да могат да го забавят, подчерта в предаването "12+4" генетикът Любомир Балабански, които заедно с екип от Медицинския университет води проучване, посветено на столетниците в България.

Най-много столетници има в София, а най-малко - във Видинска област. Това сочат данни от съвместно проучване на екип от Медицинския университет и генетикът Любомир Балабански, посветено на столетниците в България, които той обяви в предаването "12+4" на БНР. На глава на населението най-много столетници има в областите Благоевград, София, Кърджали, Пазарджик и Плевен, сочат още резултатите от проучването.

Обединяващ фактор за дълголетие у нас до момента е, че повечето столетници са там, където има повече условия за по-добър живот и най-вече по-добър достъп до здравни услуги, поясни специалистът.
Други общи черти, установени в проучването са физическата активност - голяма част от анкетираните споделили, че са били физически активни до много късна възраст.
Също така почти 100% от интервюираните столетници не са прекалявали с алкохола и не са пушили, или пък ако са го правили, е било за кратки периоди.

Няма някакъв национален патент за специален режим на хранене, който удължава живота, става ясно още от проучването." Много от тях споделиха, че не са се старали да ядат здравословно, всички от запитаните споделиха, че са яли "каквото има", но по малко, т.е. не са преяждали.", разказа генетикът.

И още фактор за дълголетие - емоционалната стабилност. Участвалите в проучването имат позитивна нагласа, като повечето, които запитахме на какво отдават дълголетието си - твърдяха "на спокойствието". Всички казваха, че са имали стрес в живота си - все пак някои са преживели и по две войни,  но някак си не са се оставили това да ги товари психически", подчертава Балабански.
Главната цел на проекта с негово участие е била да се изследват генетично българските столетници, като се съберат проби от възможно най-голям брой хора, за да се изолира тяхното ДНК и да се извърши цялостен геномен анализ.