Осъдени души

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

На 25 юни се навършват 110 години от рождението на големия български писател Димитър Димов

През януари 1943 г. ветеринарният медик Димитър Димов заминава на специализация в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. Той вече е издал първия си роман „Поручик Бенц“, а едногодишният престой в Испания се превръща в нов източник на вдъхновение. Димов се запознава с представител на Йезуитския орден, а гостуването му в Толедо засилва интереса към католицизма и по-късно се превръща в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“. Книгата излиза от печат през 1945 г.

30 години по-късно е филмирана от режисьора и сценарист Въло Радев.

Сред кандидатките за водещата женска роля тогава е самата Жаклин Бисе, а холивудската легенда Омар Шариф дава съгласие за образа на отец Ередия. Още докато работи над киноверсията на „Осъдени души“ Въло Радев решава, че ще повери главните роли на чуждестранни актьори, макар, че във филмовата гилдия тогава все още не е отшумял гнева срещу избора на Раде Маркович в „Крадецът на праскови“. Изборът на непознатия тогава полски артист Ян Енглерт за ролята Рикардо Ередия е поредният режисьорски риск. „Пробите показаха, че Ян носи такъв интелектуален и фанатичен заряд, че нямах никакво съмнение – той е!“ – спомня си години по-късно Въло Радев. Когато за ролята на Фани Хорн се спира на младата унгарска актриса Едит Салай, Въло Радев се допитва именно до Енглерт. „Можеш да рискуваш“ е репликата, която проправя пътя към един от най-сложните за реализиране, но и най-вълнуващите филмови дуети в българското кино.



След „Осъдени души“ Въло Радев създава само още една екранна творба. Във „великолепната седморка“, с която името му е записано в историята на българското кино, няма филм, за който да не е използвано определението „шедьовър“. Дебютът на Въло Радев е през 1964 г. с „Крадецът на праскови“, следват „Цар и генерал“ (1966), „Най-дългата нощ“ (1967), „Черните ангели“ (1970), „Корените на изгряващото слънце“ (1972), „Осъдени души“ (1975) и последната продукция на маестрото – трисерийният телевизионен филм „Адаптация“ (1981). Музиката в „Адаптация“, както и в „Осъдени души“ е написана от Митко Щерев, когото през 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България избра за филмов композитор на столетието. В автобиографичната си книга (“Забравих си часовника на пианото”) той разказва, че основната мелодична линия на „Осъдени души“ се ражда внезапно, след среща с Въло Радев и само за десетина минути на нотния лист се появява незабравимият музикален мотив от филма.

В екипа на „Осъдени души“ работят Христо Тотев, отличен с наградата „Златна роза“ за операторска работа, художникът Константин Джидров, който става лауреат на СБХ, а Въло Радев печели отличието за режисура на Фестивала на български филми във Варна през 1976 г. Лентата получава високо признание от национални и международни филмови форуми. Освен Ян Енглерт и Едит Салай, във филма се снимат Руси Чанев, Силвия Рангелова, Мариана Димитрова, Вълчо Камарашев, Димитър Хаджийски, и др. В окончателната версия на филма отец Ередия „говори“ с гласа на Коста Цонев, а Фани Хорн озвучава Виолета Донева.

„Осъдени души“ бе избран от телевизионните зрители в топ 10 на най-обичаните български филми в проекта на БНТ „Лачените обувки на българското кино“, с който обществената телевизия отбеляза вековния юбилей на българската кинематография.