Тенденции в обществото
Статистиката е хубаво нещо, защото показва тенденции. Какви са те у нас?
Българските мъже живеят при родителите си до над 31 години. По-дълго в дома на родителите остават единствено младежите в Хърватия, които заживяват самостоятелно на 32 години. Дамите у нас напускат къщата на родителите си около 4 години по-рано от мъжете - на около 27 години.
Освен че разчитат дълго време на родителите си, младежите у нас трудно преминават от ученето към работата, показват данните на Евростат. За сметка на това жените у нас раждат сравнително млади на фона на средната възраст за първо дете в останалите европейски държави. В България тя е 25.6 години, докато във Великобритания, където е най-висока, е над 30 години.
Една от причините за този резултат е, че България, заедно с Румъния, е сред страните, в които делът на децата, родени от деца, е най-голям. У нас на всеки 1000 момичета до 19 години се падат 39 живородени деца.
Докладът на Евростат потвърждава дългогодишната негативна тенденция за застаряване на населението и намаляване на дела на децата. Според данните България е сред държавите с най-малък процент на деца под 15 години - едва 13.7 на сто от населението. По-нисък е този показател само в Германия. Освен това България остава сред държавите с най-висока детска смъртност, а основната причина за това са проблеми в следродилния период. Прави впечатление, че у нас делът на децата, починали от дихателни проблеми, е сред най-високите в ЕС макар и да не е водеща причина за детската смъртност. В същото време България е от държавите в Европа, които имат сериозни проблеми със замърсяването на въздуха с прах, което е сред причините за увеличаване на респираторните заболявания.
За отглеждането на съвсем малките деца - до 3 години, в България се разчита основно на родителите. Над 80 на сто от малчуганите в тази възраст не ходят на ясла, а се гледат вкъщи. За сравнение в Холандия това се отнася за едва 29 на сто от малчуганите до 3 години.
Според доклада на Евростат България е на първите места и в друга негативна класация - по процент на децата, които живеят в риск от бедност или социално изключване - около 50% от българчетата под 18-годишна възраст. По-застрашени от бедност са децата на родители, които имат ниско образование - начално или средно. Една от причините за това е, че тези хора по-трудно си намират работа.
Въпреки проблемите на здравната система у нас, младите българи посочват, че са в добро или много добро здраве. Освен това почти всички имат достъп до здравеопазване. Не всички обаче водят здравословен начин на живот. 36% от мъжете и 20 на сто от жените до 29-годишна възраст пушат всеки ден. Проучване сред 15 - 16 годишните ученици пък показва, че 43 на сто от тях са се напивали поне веднъж през последната година.
източник: доклад на европейската статистическа служба Евростат, цитиран от Медиапул. Докладът представя основните показатели за живота на децата и младежите в европейските страни.
- Младите хора остават до 31 години при родителите си
- Младежите трудно преминават от учене към работа
- Жените у нас раждат сравнително млади
- Факт е негативна тенденция за застаряване на населението и намаляване на дела на децата
Българските мъже живеят при родителите си до над 31 години. По-дълго в дома на родителите остават единствено младежите в Хърватия, които заживяват самостоятелно на 32 години. Дамите у нас напускат къщата на родителите си около 4 години по-рано от мъжете - на около 27 години.
Освен че разчитат дълго време на родителите си, младежите у нас трудно преминават от ученето към работата, показват данните на Евростат. За сметка на това жените у нас раждат сравнително млади на фона на средната възраст за първо дете в останалите европейски държави. В България тя е 25.6 години, докато във Великобритания, където е най-висока, е над 30 години.
Една от причините за този резултат е, че България, заедно с Румъния, е сред страните, в които делът на децата, родени от деца, е най-голям. У нас на всеки 1000 момичета до 19 години се падат 39 живородени деца.
Докладът на Евростат потвърждава дългогодишната негативна тенденция за застаряване на населението и намаляване на дела на децата. Според данните България е сред държавите с най-малък процент на деца под 15 години - едва 13.7 на сто от населението. По-нисък е този показател само в Германия. Освен това България остава сред държавите с най-висока детска смъртност, а основната причина за това са проблеми в следродилния период. Прави впечатление, че у нас делът на децата, починали от дихателни проблеми, е сред най-високите в ЕС макар и да не е водеща причина за детската смъртност. В същото време България е от държавите в Европа, които имат сериозни проблеми със замърсяването на въздуха с прах, което е сред причините за увеличаване на респираторните заболявания.
За отглеждането на съвсем малките деца - до 3 години, в България се разчита основно на родителите. Над 80 на сто от малчуганите в тази възраст не ходят на ясла, а се гледат вкъщи. За сравнение в Холандия това се отнася за едва 29 на сто от малчуганите до 3 години.
Според доклада на Евростат България е на първите места и в друга негативна класация - по процент на децата, които живеят в риск от бедност или социално изключване - около 50% от българчетата под 18-годишна възраст. По-застрашени от бедност са децата на родители, които имат ниско образование - начално или средно. Една от причините за това е, че тези хора по-трудно си намират работа.
Въпреки проблемите на здравната система у нас, младите българи посочват, че са в добро или много добро здраве. Освен това почти всички имат достъп до здравеопазване. Не всички обаче водят здравословен начин на живот. 36% от мъжете и 20 на сто от жените до 29-годишна възраст пушат всеки ден. Проучване сред 15 - 16 годишните ученици пък показва, че 43 на сто от тях са се напивали поне веднъж през последната година.
източник: доклад на европейската статистическа служба Евростат, цитиран от Медиапул. Докладът представя основните показатели за живота на децата и младежите в европейските страни.
0 Коментара