Алфред Нобел
В седмицата на Нобеловите награди ще ви разкажем за един човек, който я заслужава, но не би могъл да я получи
Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.
Някои и досега смятат, че Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Алберт Айнщайн например го твърди, макар да не познава лично Нобел и няма как да знае истината. Нещо повече, всичко у Нобел сочи, че нагласата му е точно обратната на угризение и той е горд с постиженията си. В задочните отношения Нобел - Айнщайн обаче има още ирония и закачки. Например, Айнщайн взима Нобелова награда, но едва 16 години след Теорията на относителността, при това за други разработки (за откриване на закона за фотолектричния ефект, а не за знаменитата формула за еквивалентност на маса и енергия от общата теория на относителността). През 1921 г. той вече е изнервен от чакане и публично отрича смисъла на наградата. Но когато комитетът му я присъжда, не отказва славата и най-вече – парите, които я съпровождат. Изглежда в този период Айнщайн прави и споменатото изказване за угризенията на Нобел. Години по-късно той самият е в подобно положение заради атомната бомба.
Да, атомната бомба е следствие от знаменитата му формула за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, но трябва ли сега да сочим Айнщайн като масов убиец? Не, разбира се, това е все едно да съдим морето за удавниците. Но всъщност, още далеч преди Айнщайн има мнения, че делата на Алфред Нобел не са човеколюбиви. С такъв анекдот е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда.
През 1888 година Алфред Нобел живее в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Едно френско издание обаче погрешка публикува некролог на Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв” и в текста се казва: „Д-р Алфред Нобел, който забогатя с намиране на начини да се убиват възможно най-много хора много по-бързо от когато и да било досега, почина вчера.” Съзнанието, че хората ще останат с толкова погрешно мнение за делата му, буквално стряска Нобел и той замисля създаването на наградата. На 27 ноември 1895 година, в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Нобел подписва последното си завещание, с което влага в награден фонд 94% от личното си богатство.
Година по-късно той умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901-ва, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първият Нобел. Той веднага се превръща в най-престижното световно отличие за принос в петте области – физика, химия, медицина, литература и световен мир. Въпрос, който мнозина задават във връзка с наградата, е защо точно в тези пет сфери на човешката дейност се присъжда тя? Логичният и правилен отговор е, че те са дълбоко свързани с живота и личността на Алфред Нобел. Физика и химия – разбираемо. Самият той, макар на практика да няма нито ден стандартно училищно образование, а цял живот кара само на частни учители, е водещ за времето си учен химик и изобретател на високо ниво, което пък без физика не става. Но останалите области?
Наградата за медицина например, погледнато по-общо, се дава заради огромното значение на тази практическа наука за съществуването и развитието на човечеството. Но на съвсем битово ниво връзката е, че самият Нобел има доста крехко здраве и се възхищава на хората и постиженията в тази сфера.
Силен личен елемент има и в основанието на Нобел да посочи литературата като сфера за наградата. „Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец” – пише той. Пише го сякаш за себе си, защото се знае, че, въпреки невероятно широко разгърнатия си бизнес, в личния живот Нобел е, общо взето, истински отшелник. Но отшелник, който никога не остава без книги, защото има в личната си библиотека най-малко 1500 романа на оригиналните езици.
Нобел свободно говори, чете и пише на пет езика. Той обаче никога не остава и без мастило, доколкото не само води голяма кореспонденция, но и пише литературни творби. В архивите му са запазени ранни стихотворения и два романа. В края на живота си пък се захваща с драматургията и година преди смъртта си публикува една комедия и една трагедия. С други думи, Нобел е съвсем наясно със стойността на литературата за човечеството. И в завещанието си той нарежда наградата да се връчва на „човек, който в полето на литературата създаде най-забележителна работа в идеалната посока”. Е, с тази „идеална посока” малко обърква нобеловия комитет, който дълго номинира само автори, чието литературно творчество е идеалистично и метафизично – но впоследствие комитетът се поправя.
Нобелова награда за мир, по принцип, се смята за най-странното наследство на Алфред Нобел – и това е заради предразсъдъците, които продължават да се разпространяват за него като човек, който от кръвожадност и ламтеж за пари, изобретява разни опасни неща, с които да се избиват хора.
Всъщност, въпреки всички обвинения в кръвожадност, като човек Алфред Нобел е убеден пацифист. Е, да, неговата идея за пацифизма е малко странна, но не и в странния свят, в който живее. Още по-малко – в странния свят, в който ние живеем. На някой дори може да му прозвучи леко наивно, но Нобел смята, че ако се създаде взрив, толкова силен, та чак способен за миг да унищожи цели армии, войните ще бъдат прекратени, защото ще се обезсмислят напълно. Това да ви напомня нещо? Например философията на ядреното сдържане, в която живяхме, философия, реализирана стотина години след тази уж наивна и странна идея на Алфред Нобел?
***
Алфред Нобел е роден през 1833 г. в Стокхолм, Швеция, и умира през 1896 г. в Сан Ремо, Италия. През тези 63 години той става истински гражданин на света – пътува постоянно, сключва договори, установява и развива производства и лаборатории в различни страни, води научни изследвания. През цялото време обаче остава сам. Макар да преживява няколко любовни истории, никога не се жени.
***
Когато издатели започват да го натискат за автобиография, той отговаря, че няма много за описване в живота му и ги съветва да напишат просто следното: „Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това не е достатъчно за простосмъртния?”
Използвани публикации на БНР и Wikipedia, снимки и впечатления от Nobel Museum Stockholm
Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.
Някои и досега смятат, че Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Алберт Айнщайн например го твърди, макар да не познава лично Нобел и няма как да знае истината. Нещо повече, всичко у Нобел сочи, че нагласата му е точно обратната на угризение и той е горд с постиженията си. В задочните отношения Нобел - Айнщайн обаче има още ирония и закачки. Например, Айнщайн взима Нобелова награда, но едва 16 години след Теорията на относителността, при това за други разработки (за откриване на закона за фотолектричния ефект, а не за знаменитата формула за еквивалентност на маса и енергия от общата теория на относителността). През 1921 г. той вече е изнервен от чакане и публично отрича смисъла на наградата. Но когато комитетът му я присъжда, не отказва славата и най-вече – парите, които я съпровождат. Изглежда в този период Айнщайн прави и споменатото изказване за угризенията на Нобел. Години по-късно той самият е в подобно положение заради атомната бомба.
Да, атомната бомба е следствие от знаменитата му формула за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, но трябва ли сега да сочим Айнщайн като масов убиец? Не, разбира се, това е все едно да съдим морето за удавниците. Но всъщност, още далеч преди Айнщайн има мнения, че делата на Алфред Нобел не са човеколюбиви. С такъв анекдот е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда.
През 1888 година Алфред Нобел живее в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Едно френско издание обаче погрешка публикува некролог на Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв” и в текста се казва: „Д-р Алфред Нобел, който забогатя с намиране на начини да се убиват възможно най-много хора много по-бързо от когато и да било досега, почина вчера.” Съзнанието, че хората ще останат с толкова погрешно мнение за делата му, буквално стряска Нобел и той замисля създаването на наградата. На 27 ноември 1895 година, в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Нобел подписва последното си завещание, с което влага в награден фонд 94% от личното си богатство.
Година по-късно той умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901-ва, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първият Нобел. Той веднага се превръща в най-престижното световно отличие за принос в петте области – физика, химия, медицина, литература и световен мир. Въпрос, който мнозина задават във връзка с наградата, е защо точно в тези пет сфери на човешката дейност се присъжда тя? Логичният и правилен отговор е, че те са дълбоко свързани с живота и личността на Алфред Нобел. Физика и химия – разбираемо. Самият той, макар на практика да няма нито ден стандартно училищно образование, а цял живот кара само на частни учители, е водещ за времето си учен химик и изобретател на високо ниво, което пък без физика не става. Но останалите области?
Наградата за медицина например, погледнато по-общо, се дава заради огромното значение на тази практическа наука за съществуването и развитието на човечеството. Но на съвсем битово ниво връзката е, че самият Нобел има доста крехко здраве и се възхищава на хората и постиженията в тази сфера.
Силен личен елемент има и в основанието на Нобел да посочи литературата като сфера за наградата. „Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец” – пише той. Пише го сякаш за себе си, защото се знае, че, въпреки невероятно широко разгърнатия си бизнес, в личния живот Нобел е, общо взето, истински отшелник. Но отшелник, който никога не остава без книги, защото има в личната си библиотека най-малко 1500 романа на оригиналните езици.
Нобел свободно говори, чете и пише на пет езика. Той обаче никога не остава и без мастило, доколкото не само води голяма кореспонденция, но и пише литературни творби. В архивите му са запазени ранни стихотворения и два романа. В края на живота си пък се захваща с драматургията и година преди смъртта си публикува една комедия и една трагедия. С други думи, Нобел е съвсем наясно със стойността на литературата за човечеството. И в завещанието си той нарежда наградата да се връчва на „човек, който в полето на литературата създаде най-забележителна работа в идеалната посока”. Е, с тази „идеална посока” малко обърква нобеловия комитет, който дълго номинира само автори, чието литературно творчество е идеалистично и метафизично – но впоследствие комитетът се поправя.
Нобелова награда за мир, по принцип, се смята за най-странното наследство на Алфред Нобел – и това е заради предразсъдъците, които продължават да се разпространяват за него като човек, който от кръвожадност и ламтеж за пари, изобретява разни опасни неща, с които да се избиват хора.
- При изследванията си върху експлозивите и изобретяването на динамита Алфред Нобел работи с идеята да подпомогне минната и строителната промишленост, като намали високата смъртност в тях заради взривяването преди това с нитроглицерин и други нестабилни вещества. Доказателството е, че, след динамита, Нобел продължава в тази посока, като изобретява джелигнайт, а после и балистит, субстанции, всяка от които е още по-стабилна от предишната, по-подходяща за транспортиране и работа. Освен всички друго, и цената им е твърде добра - това е едно от нещата, от които Нобел наистина много забогатява.
- Динамитът прекрасно служи на човечеството, създаването му бързо води до реализация на грандиозни проекти - прокопават се тунелите ‘Сен Готар’ в Алпите и Коринтският канал, разбиват се подводните скали в Ийст ривър в Ню Йорк, разчиства се Дунав при Железни врата, разработват се нефтените залежи в Баку.
- Постиженията на учения Алфред Нобел са не само в сферата на взривните вещества, а и свързани с производството на гума, синтетични влакна и много други. Той има над 350 патента, всеки от които му носи пари.
- Изобретения на Нобел се ползват от военните и той приема поръчки от армията, също не е инкриминиращо деяние, дори от морална гледна точка.
Всъщност, въпреки всички обвинения в кръвожадност, като човек Алфред Нобел е убеден пацифист. Е, да, неговата идея за пацифизма е малко странна, но не и в странния свят, в който живее. Още по-малко – в странния свят, в който ние живеем. На някой дори може да му прозвучи леко наивно, но Нобел смята, че ако се създаде взрив, толкова силен, та чак способен за миг да унищожи цели армии, войните ще бъдат прекратени, защото ще се обезсмислят напълно. Това да ви напомня нещо? Например философията на ядреното сдържане, в която живяхме, философия, реализирана стотина години след тази уж наивна и странна идея на Алфред Нобел?
***
Алфред Нобел е роден през 1833 г. в Стокхолм, Швеция, и умира през 1896 г. в Сан Ремо, Италия. През тези 63 години той става истински гражданин на света – пътува постоянно, сключва договори, установява и развива производства и лаборатории в различни страни, води научни изследвания. През цялото време обаче остава сам. Макар да преживява няколко любовни истории, никога не се жени.
***
Когато издатели започват да го натискат за автобиография, той отговаря, че няма много за описване в живота му и ги съветва да напишат просто следното: „Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това не е достатъчно за простосмъртния?”
Използвани публикации на БНР и Wikipedia, снимки и впечатления от Nobel Museum Stockholm
0 Коментара