Как да различим наука от псевдонаука

Използвайте този прост метод на Ричард Файнман, за да различите наука от псевдонаука

В забързания свят, в който непрестанно ни обстрелват новини от социалните медии, е уморително непрестанно да се питаш кои от звучащите сходно заглавия почиват на истински научни наблюдения, и кои са псевдонаучните врели-некипели. От друга страна, това упражнение е полезно, защото развива критичното ни мислене.

Въпреки скептичното мислене на мнозина от нас, редица изследвания са показали, че е невероятно лесно дори и високо образовани хора да се подведат по псевдонаучни теории и твърдения. Противниците на ваксинирането и отрицателите на климатичните промени са сред най-популярните примери днес, пише Science Alert.

Как тогава да разбереш кое е вярно и кое не е, без да имаш научна степен? През 1966 прочутият теоретичен физик Ричайрд Файнман представя изключително проста техника, която днес е по-важна от всякога.

Това, което трябва да направите, когато чуете или прочетете нещо, което звучи наукообразно, е следното:

да го преведете на обикновен език – или още по-добре, да накарате човека да ви го обясни, без да използва научен жаргон или термини и да видите дали нещото продължава да има смисъл.

Например, когато ви казват, че имунизацията причинява аутизъм, защото „едновременното прилагане на множество ваксини претоварва или отслабва имунната система“, това може да звучи достоверно. Но можете ли да обясните с обикновени думи какво означава? Или как инжектирането на мъртъв вирус – така че организмът да може да го разпознае и да го атакува, ако го срещне жив – може да доведе до широк спектър от промени в мозъка, възприятията и поведението? Да, трудно е.

Бил Гейтс определя Файман като най-добрия учител

Преди 50 години Файнман не говори нито за ваксините, нито за промените в климата, а за образованието. В реч пред Националната асоциация на учителите по точни науки, той се стреми да предаде на утрешните педагози разликата между това да знаеш името на нещо, и истински да го разбираш.

Той дава пример с учебник за първи клас, започващ със следните картинки: куче играчка на пружина, истинско куче и мотоциклет.

Учениците трябва да отговорят на въпроса „Какво го кара да се движи?“

Това би бил интересен начин да се започне дискусия за основата на точните науки, но отговорът в учителската версия на учебника бил просто „Енергията го кара да се движи“ за всяко от трите.

„И ето, енергията е сложно понятие – продължава Файнман – То е много, много трудно за разбиране. Това, което имах предвид е, че не е лесно да разбираш понятието енергия достатъчно добре, за да го използваш правилно, т.е. да достигнеш до правилен извод, като използваш идеята за енергия. Това е недостъпно за първокласниците. Все едно ще е, ако кажете „Бог го кара да се движи.“ или „Духът го кара да се движи“ или „Движимостта го кара да се движи“. (Всъщност, няма да сбъркате и да кажете „Енергията го кара да спре.“).

Вместо това, той предлага на учителите да отговорят на въпроса по начин, по който всеки човек без научни познания би могъл да отговори, без да прибягват до сложен термин. Например може да обясните, че кучето играчка се движи, защото навивате пружината, която след това се развива и задвижва механизма.

И тогава Файнман предлага един от най-ценните съвети в историята на комуникацията на науката:

„Най-накрая намерих начин да се провери дали сте преподали идеята, или само дефиницията. Изпробвайте така: кажете, „Без да използвате новата дума, която току-що научихте, опитайте се да преразкажете това, което научихте, със свои изречения. Без да използвате думата „енергия“, обяснете ми как се движи кучето.“ Не можете. Значи не сте научили нищо за науката.“

Дори да оставим настрана преподаването, съветът на Файнчман е полезен, когато трябва да се проверят нечии чужди твърдения, посочва Саймън Оксенман в BigThink.

„Ако някой не може да обясни нещо на обикновен език, тогава би трябвало да се запитаме дали този човек самият разбира това, за което говори. Ако въпросният човек комуникира с аудория от неспециалисти, използвайки тенденционзно специализирани термини извън контекст, първият въпрос, който трябва да ни дойде на уста е „Защо?“

Идеята е невероятно проста и многократно повтаряна на всички, които се занимават с популяризиране на науката.

Но когато вземете тази идея и я приложите в реалния свят,  просто като се опитате да перифразирате нещо на обикновен език, за да проверите дали а) има смисъл и б) вие го разбирате – това може да е невероятно мощна техника да проправите пътя си през хилядите врели-некипели. Силно ви препоръчваме да опитате.

Бонус: Ако английският не ви затруднява, видеото по-долу ще ви убеди колко стриктно Файнман спазва собствения си съвет. Това интервю с него е записано преди близо 20 години. В него той отказва да обясни как работи магнитът, защото не може да опише процеса с понятия, с които интервюиращият е запознат. За сметка на това чрез един на пръв поглед прост пример успява да открехне вратата към изумителния свят на науката.

На Бг obekti.bg